Винс Флин - Лиценз за убиване

— Вземи лост и иди да отвориш тая проклетия.

Усети, че ушите му пищят от взрива и раздвижи челюстта си. Тогава забеляза как куршумите се разплескваха в стъклата или отскачаха.

— Защо ли се занимавам с тази врата? Ето. — Подаде гранатомета на гангстера зад него. — Презареди го.

„Колко глупаво — каза си Кастильо. Откъм задната част на къщата отекна взрив. — Дано там да напредват по-бързо.“

Рап изтича в стаята си, без да включи лампата. Нямаше смисъл да издава местонахождението си. Чантата, която му беше донесъл Коулман, лежеше на пода до леглото. Той клекна и болката прониза лявото му коляно. Изруга със стиснати зъби и завинти заглушителя на цевта на глока. Пъхна пълнителя. Взе двата резервни пълнителя и ги прибра в джобовете на джинсите си. В подобни ситуации хората оцеляваха само благодарение на тренировките, уменията, инстинктите си и поне малко късмет. Именно обучението и безкрайните тренировки му подсказаха да вземе тапите за уши, тактическия нож и фенерчето.

Той се спря за миг. Интуицията му беше доловила, че нещо не е както трябва. И преди беше попадал в подобни ситуации, и знаеше какви звуци съпровождат битката. Тази определено не беше от тихите. Макар че тепърва му предстоеше да умува над въпроса кой би нападнал таен обект на ЦРУ, той беше забелязал нещо странно. Професионалистите предпочитаха заглушителите поради три причини. Първо, така привличаха по-малко внимание и можеха да се прокрадват незабелязано зад противника. Втората, за да разпознават действията си от тези на противника. Ако всички в екипа бяха с оръжие със заглушител и отекнеха изстрели, значи стреляше врагът. Третата и последна причина беше чисто практична. Оръжията със заглушител не увреждаха слуха на стрелеца.

С тези мисли Рап пъхна тапите в ушите и изпълзя до прозореца. Застана от едната страна и внимателно надникна към вътрешния двор и басейна. Първото, което забеляза, бяха четиримата мъже, трима от които стреляха с автомати по къщата. Беше очаквал подобно нещо. Всички те бяха с тъмни комбинезони. Четвъртият зареждаше РПГ, но много непохватно. Рап насочи вниманието си към конюшнята и с облекчение установи, че нападателите не проявяваха интерес към нея. Айрини, Томи и Стивън бяха в безопасност. Отново погледна към четиримата мъже и отново му направи впечатление, че нещо не се връзваше. Специалните тактически групи не използваха РПГ. Те взривяваха вратите и прозорците с пластичен експлозив, оформен според случая. Реактивният гранатомет беше пехотно оръжие, първоначално проектирано за борба с танкове. Другата странност беше, че тези типове стояха прекалено близо един до друг и стреляха от бедро. Мозъкът и очите на Рап работеха аналитично, подобно на тези на търговец с произведения на изкуството, който оценява репродукция на прочут оригинал. Отдалеч всичко изглеждаше нормално, но при по-прецизно наблюдение детайлите не се връзваха изобщо. За пръв път забеляза, че мъжете носеха шапки с надписи „ФБР“. Рап неведнъж беше работил с агенти от Федералното бюро за разследване. Те имаха определено поведение и поза, тяхна запазена марка. Нито един от тези не се вписваше в стереотипа.

Рап се протегна, завъртя дръжката на прозореца и бавно го побутна. Заедно със студения нощен въздух нахлу шумът отвън. Той беше застанал на дясното си коляно, твърдо поставил лявото стъпало на пода. Первазът на прозореца беше на височината на гърдите му. Хвърли бърз поглед, отбеляза си позицията на всеки от нападателите и вдигна глока до лицето си, като дебелият черен заглушител сочеше към тавана. Те бяха застанали неподвижно на не повече от петнайсет метра от къщата. Щеше да е фасулска работа. Пое си дъх, пъхна лявата си ръка през прозореца, като показа само една трета от тялото си, и зае позиция за стрелба. По навик започна отляво надясно.

Точките за нощна стрелба бяха боядисани в неоново зелено — две на мерника и една на мушката. Рап беше правил това толкова пъти, че не се налагаше да мисли. Движенията се бяха превърнали в негова втора природа. Мушката застина върху първата мишена, като светещата зелена точка покри главата на мъжа. Рап натисна спусъка плавно и спокойно. Точката остана неподвижна, главата на мишената леко се размаза. Спусковият механизъм задейства ударника и цевта изхвърли куршума. Мушката инстинктивно се премести върху следващата цел и той повтори процедурата още три пъти. За по-малко от две секунди и четиримата нападатели лежаха на тухлената площадка на двора с разперени крайници. На челото на всеки от тях зееше малка червена дупка. Бяха мъртви.