Винс Флин - Лиценз за убиване

Рап раздвижи китките си отново и надникна иззад ъгъла. Огледа улицата отляво и отдясно — беше пусто. Никакви пешеходци или коли. Коулман и членовете на екипа му отброяваха придвижването на обекта, сякаш отброяваха последните секунди преди излитането на космическа совалка. Само дето вместо секундите брояха пресечките. Пулсът на Рап се ускори, докато обектът приближаваше. Нищо необичайно, просто тялото му се подготвяше за действие. Адреналинът щеше да се качи малко по-късно. Целта продължаваше да се приближава. Той премести тежестта си от единия върху другия крак и леко заподскача като боксьор, излязъл на ринга.

На десетина метра от мястото беше паркиран микробус със затъмнени стъкла. Отзад, в товарния отсек, един от хората на Коулман напрегнато наблюдаваше, готов да се намеси, ако се наложи. Той също беше въоръжен с пистолет със заглушител — нямаха нужда от по-мощни оръжия. На другия край на улицата Коулман сега заемаше позиция с втория микробус. В случай на непредвидени обстоятелства по план бяха уговорени три сборни пункта. Ако всичко минеше гладко, щяха да изхвърлят по пътя дрехите на Рап, да се върнат в хотела, да поспят няколко часа и рано сутринта да отлетят оттук.

Рап вече ги чуваше. Говореха на арабски. Стъпките им отекваха по бетонния тротоар. По шума изглеждаше, че наистина са двама. Единият от тях си влачеше краката, докато ходеше, а другият стъпваше най-напред с петите.

— Халил върви от твоята страна — обади се Коулман. — Другият се движи откъм улицата. И двамата са с ръце в джобовете.

Рап си ги представи. Не знаеше дали другият е въоръжен, но това нямаше никакво значение, тъй като елементът на изненадата беше преимущество за него. Напълно го устройваше, че вървяха с ръце в джобовете. Ако ставаше дума за опитен боец, този факт би го притеснил, но не и при тези двамата. Халил беше пълен глупак. На негово място всеки с поне малко мозък в главата щеше да използва различни маршрути от джамията до дома си, а не само един. И щеше да забележи, че уличното осветление не работи от седмица. Щеше да излезе по средата на улицата, когато наближава тъмни участъци, и да бъде по-предпазлив. Но не и този тип.

Вече бяха близо. Коулман отброяваше последните секунди до срещата, а Рап ясно чуваше разговора им. Щяха да се появят само след няколко мига. Той се приведе, готов за скок. Взе пистолета в дясната ръка, а лявата остави свободна. Сенките на двамата се появиха, издължени от лампата, която се намираше чак на другия край на улицата. Времето сякаш забави своя ход. Сетивата му се изостриха. В другия край на дългата и тъмна улица изръмжа двигателят на минаваща спортна кола. Той беше идеално скрит в тъмното. Цялото му тяло се напрегна като пружина, готово да се изстреля и да удари.

Те вървяха един до друг. Рап изчака. По-добре беше да го подминат, за да не го забележат. Бавно се надигна, но само на трийсетина сантиметра. Безшумно направи крачка, после втора и се показа на открито. Тръгна бързо към жертвата приведен. В последната секунда се изправи в цял ръст и леко премести центъра на тежестта си напред. Двамата мъже бяха на сантиметри от него, а дори не трепнаха. С дръжката на пистолета светкавично удари непознатия в тила. Налагаше се лека промяна в плана. Вместо да повали с камшичен удар жертвата си, той се извъртя и го удари с крак в бъбреците отдясно.

За секунда Рап провери дали другият е в безсъзнание. Той беше паднал по лице на тротоара, с разперени ръце. Халил се преви и отвори уста, останал без въздух от ритника. Вратът му беше напълно оголен. Вече можеше да се смята за мъртвец. Рап машинално посегна с лявата ръка и стисна с пръсти жертвата си за гърлото, подобно на челюсти на кръвожаден хищник. Очите на Халил бяха на сантиметри от неговите и двамата бяха застанали като танцова двойка, репетираща стъпките. Погледът на жертвата се изпълни с ужас. Сигурно така гледаха и младите момчета, когато осъзнаваха, че са приковани за волана на автомобил, натъпкан с експлозиви.

След като стисна здраво врата му с кожената ръкавица, Рап повдигна брадичката му нагоре и бавно го избута в сянката към тухлената стена. Един от основните принципи на ръкопашния бой е, че тялото следва посоката на главата. Халил стисна с ръце китката на Рап и се опита да се изскубне от желязната хватка, но вече беше прекалено късно. Ларинксът му изпука, а тялото му остана без баланс. Не му оставаше нищо друго, освен в пълен ужас да наблюдава безпомощно последните секунди от живота си, разиграни пред него като най-страшния му кошмар. Човекът, който повече от две десетилетия беше проповядвал терор и омраза, заслужаваше такъв край.