Рап продължи да натиска назад главата на Халил и в мига, в който той напълно изгуби равновесие, рязко удари главата му в настилката на тротоара. По-малко от секунда след удара тялото на Халил се отпусна безжизнено. Най-вероятно жертвата беше предала богу дух, но Рап нямаше намерение да оставя нищо на вероятността.
Без да губи време, той прибра пистолета в джоба, хвана непознатия за краката и го издърпа до боклукчийската кофа. На Коулман и хората му беше дадена изрична заповед да не мърдат от местата си, освен ако Рап не им нареди. После той хвана тялото на Халил под мишницата, изправи го и го подпря на стената на сградата. Действаше без никакви колебания и с добре отмерени движения. Извади ножа от левия си джоб, натисна бутона и острието изскочи с характерно изщракване. Наклони се леко надясно, подпря челото на Халил с дясната ръка и заби ножа във врата му, точно под дясното ухо. Стоманата влезе в плътта лесно, без никакво съпротивление. После Рап стисна здраво дръжката и разряза врата на жертвата до другото ухо.
Рияд, Саудитска Арабия
На пръв поглед мъжът му се стори подходящ. Беше облечен в традиционните одежди на саудитски бизнесмен. Беше наметнал на раменете си бял тауб или памучна роба, която стигаше до глезените му. Пясъчнорусата коса беше покрита с гутра, завързана с орнаментна връв. При по-близък оглед обаче няколко неща издаваха, че не е арабин. Имаше тъмна кожа, но не с необходимия цвят. Беше гладко обръснат и носеше черни официални обувки с дебели подметки вместо сандали. Но най-вече очите му имаха синьо-сив цвят. В момента обаче тези очи бяха скрити зад големи слънчеви очила.
В Рияд беше едва девет сутринта, но температурата вече наближаваше четирийсет градуса. На Ерих Абел обаче жегата не му пречеше, дори му харесваше. Тъй като имаше астма, той предпочиташе сухия климат в столицата на Саудитска Арабия пред влажния въздух по крайбрежието на Червено море. Абел живо се интересуваше от страната. Не заради климата, нито заради народа. Причината по-скоро беше във вярата му, че Саудитска Арабия скоро щеше да промени историята. Тук имаше превъзходни условия за правене на бизнес.
Някогашният източногермански шпионин вярваше в сближаването с местното население и атмосфера. Само така един чужденец можеше да разбере самобитната култура. В действителност обаче той беше облечен в традиционната арабска носия само отчасти поради тази причина. Горчивата истина беше, че напоследък Саудитска Арабия се беше превърнала в много опасно място за гражданите от западните държави. Разбира се, опасността от отвличане съществуваше и в момента, но похитителите веднага щяха да го освободят, щом разберяха за кого работи. После щяха да отидат да молят принц Мухамад за милост. Истинската опасност беше в зачестилите безразборни убийства от умопобърканите уахабити. В пустинното кралство бяха настъпили смутни времена и затова най-добре беше да не биеш на очи.
Ако Абел можеше да се похвали с особен талант, той беше, че умееше да предсказва промените. Докато работеше в ЩАЗИ, безпощадната и страховита източногерманска държавна сигурност, той беше единственият, който прогнозира вярно краха на комунизма и падането на Берлинската стена. Беше предал докладите си нагоре по бюрократичната верига, но всички му казваха, че е твърде млад и не разбира. Да, млад беше — когато стената падна, беше на двайсет и девет години. По-висшите офицери от щабквартирата на ЩАЗИ в Берлин гледаха на него като на твърде образован интелектуалец. ЩАЗИ се гордееше с грубата си жестокост, каквато Абел не притежаваше. В интерес на истината той би подхождал повече на британската служба за външно разузнаване МИ-6. Абел изпитваше дълбоко уважение към британците. Те подхождаха творчески към операциите и изпитваха интелектуално удоволствие, когато надхитрява противника. ЩАЗИ приличаше повече на жестока американска мафиотска фамилия. Така или иначе, никой не искаше и да слуша прогнозите му, според които царството на терора скоро щеше да свърши.
Като малък Абел беше болнаво дете и непрекъснато беше по болници. Когато излезеше от болницата, лежеше вкъщи, защото имаше сили само да чете. Докато връстниците му се развиваха физически, той се развиваше интелектуално. Завърши университета рано, на двайсет години и с дипломи по математика и икономика. Оттам го вербуваха в ЩАЗИ. Възможностите за професионална реализация в Източна Германия в началото на осемдесетте години на миналия век не бяха кой знае какви. Това обстоятелство, съчетано с желанието най-накрая да бъде от позицията на силния, след като години наред беше търпял унижения, наклониха везните и той прие да работи за разузнаването.
Читать дальше