Винс Флин: Лиценз за убиване

Когато френските власти провели внезапна акция в апартамента му, те не открили нищо уличаващо. Но полицейските кучета били привлечени от нещо в друг апартамент на същия етаж. Силите за сигурност разбили вратата и намерили елечета за самоубийци и достатъчно експлозиви, за да литне сградата във въздуха. Халил бил пратен в затвора заедно с шестте момчета. Всички те мълчали на разпитите и били пуснати само след година и нещо. В това време разузнавателните служби умували каква част от информацията да разкрият на полицията, за да не издадат ценния си източник. Когато случаят стигнал до съда, френско-американските отношения били стигнали най-ниската си точка. Съдията бил ужасен от липсата на категорични доказателства за вината на подсъдимите. Погледнато по този начин, Халил не бил извършил никакво престъпление. Той бил просто вярващ човек, чието единствено прегрешение било, че се е запознал с някои лоши хора. Съдията наредил веднага да го освободят. Шестимата младежи били обвинени в притежание на експлозиви и получили леки присъди. Халил бил върнат обратно в Канада. Само седмица след това той отново проповядвал в джамията си и призовавал младите богомолци към джихад. Очевидно поведението на френския съдия му било внушило чувството за недосегаемост.

В интерес на истината Рап имаше и по-сериозни неща, за които да се тревожи, но този тип му танцуваше по нервите. Преди три седмици в Афганистан една кола се беше блъснала в барикада, охраняваща американски обект. Когато пазачите приближили, те открили, че върху педала на газта бил сложен камък, а зад волана с верига било приковано момче, което било в безсъзнание. Колата била натъпкана с експлозиви, които, слава Богу, не избухнали заради дефектен детонатор. Момчето било освободено от веригата и когато се съвзело, веднага започнало да разказва невероятната си история. Родителите му емигрирали от Йемен в Канада, когато бил още дете. Шейх Халил Мухамад уредил да замине в Саудитска Арабия за религиозно обучение, но щом пристигнало в Мека, момчето било завързано, запушили му устата и после загубило съзнание. Когато се свестило, видяло, че американските войници го измъкват от кола.

Цялата тази информация беше предадена на канадската Служба за сигурност и разузнаване, която на свой ред направила опит да разпита Халил във връзка с отвлеченото момче. Той веднага станал агресивен, повикал адвоката си и Мюсюлманския съвет на Монреал. Главният прокурор на Канада се ужасил от възможността да го обвинят в липса на толерантност и се разкрещял на разузнавателните служби. Казал им да не закачат Халил и неговата джамия. Хора непрекъснато изчезвали и само защото хлапето било отвлечено, не означавало, че е замесен Халил.

Рап обаче не беше толкова лековерен. Той задейства по случая най-добрия си хакер, Маркъс Дюмонд. Само за три дни Дюмонд откри доста нередности в банковите сметки на Халил. Беше червив с пари, дадени му от уахабитите, причината за което вероятно се криеше във факта, че беше изпратил още две нищо неподозиращи момчета за религиозно обучение в Саудитска Арабия. Рап и хората му не можаха да открият дали момчетата наистина се обучават, но родителите им признаха, че не са получавали вести от децата си от няколко месеца. Били им обяснили, че заради строгите религиозни порядки в училището трябва да мине поне една година, преди да им разрешат да се обадят вкъщи. На Рап тази история му намирисваше и източникът на миризмата беше Халил Мухамад.

Със сигурност светът беше пълен с много по-опасни престъпници и злодеи, но този беше твърде близо до Щатите. И твърде нагъл. Кой знаеше какво щеше да му роди главата, ако го оставеха на спокойствие. Не, по-добре беше да се оправят с него още сега. Да направят от него пример за назидание на другите. Кенеди искаше той да изчезне, но Рап имаше по-добра идея. И колкото повече мислеше върху нея, толкова повече му харесваше.

Отиде до прозореца, погледна към сивото небе и каза:

— Добре, ето какво ще направим.

Вечерта беше хладна и ясна, само за разходки. Рап така и постъпи. Искаше да се раздвижи малко. Беше вдигнал догоре яката на коженото яке, а на главата си беше сложил бейзболна шапка с емблемата на местния отбор „Монреал Канадиенс“. Беше купил якето и шапката от местен магазин за дрехи втора употреба заедно с джинсите и обувките. Беше платил в брой и беше благодарен, че по улицата никъде не се виждаха охранителни камери. Якето беше много подходящо, поне по отношение на конкретните за случая изисквания — имаше отпред големи правоъгълни джобове. Удобни за държане на оръжия. Левият ръкав беше малко скъсан, но това не беше важно. Така или иначе нямаше да ходи с него в „Риц“. И джамията, и апартаментът на Халил се намираха в един от бедните квартали на града. Жалко, че нямаше да може да запази якето, но имаше голяма вероятност да го изцапа с кръв. Щеше да се наложи да се омърси. Когато свършеше, щеше да напъха дрехите в найлонов плик за боклук и да го метне в река Сен Лоран.