Винс Флин: Лиценз за убиване

След тези думи всички, които подслушваха, но се правеха, че се занимават с друго, веднага зарязаха преструвките. Всички се обърнаха към принца.

Принц Мухамад бен Рашид не показа с нищо, че е усетил погледите на присъстващите. Почувства само неудобство заради безочливото искане на приятеля си. Но не заради това, че ставаше дума за убийство. Той беше очаквал подобна реакция. От известно време снабдяваше приятеля си с информация, която рано или късно щеше да го подтикне на отчаяната молба. В интерес на истината единственото, което подразни принца, беше как приятелят му се осмели да изрече тези думи пред толкова много хора, на които не можеше да се има доверие. Кралството се беше превърнало в доста опасно място дори и за толкова влиятелен и могъщ човек като Мухамад бен Рашид.

Рашид стисна ръката на коленичилия мъж и внимателно обмисли отговора си. Мълвата щеше да се разнесе из цялото кралство още преди залез-слънце. В кралския двор на Саудитите имаше разцепление. Насъскваха единия брат срещу другия и той си даваше сметка, че трябва много да внимава. Вече бяха убити членове на кралската фамилия и още много щяха да загинат, преди враждата да свърши. Главният му противник беше самият крал — слабохарактерен политик, който прекалено често се вслушваше в съветите и желанията на американците.

След като устоя на изкушението да реагира като истински мъж, както подобаваше на представител на арабската раса, той смъмри събеседника си:

— Не бива да говориш така, Саид. Знам, че ти беше трудно да преживееш загубата на сина си, но помни, че Аллах е всемогъщ и такава е неговата воля.

— Но ние сме оръдия в ръцете на Аллах и аз съм в правото си да искам възмездие — сърдито отвърна мъжът.

Принцът отмести поглед от измъченото лице на стария си приятел и направи знак на помощниците си да опразнят залата. После докосна по коляното мъжа, седнал до него, което означаваше да остане.

След като залата се опразни, принцът погледна сурово приятеля си и каза:

— Това, което искаш от мен, е много трудно и сериозно.

От очите на Саид Ахмед Абдула потекоха сълзи.

— Неверниците убиха сина ми. Той беше добро момче. — Обърна се към човека, когото Рашид беше помолил да остане. Това беше шейх Ахмед ал-Гамди, духовният водач на Великата джамия в Мека. — Синът ми беше истински вярващ. Той се отзова на призива на неговите братя мюсюлмани за джихад. Жертва всичко, докато много други останаха безучастни. — Огледа голямата зала с надеждата да насочи гнева си към членовете на привилегированата класа, които бяха куражлии на приказки и майстори да пилеят пари, но не искаха да проливат собствената си кръв. Толкова беше погълнат от болката си, та дори не забеляза, че всички си бяха тръгнали.

Шейх Ахмед кимна:

— Уахид беше храбър воин.

— Много храбър. — Саид отново се обърна към стария си приятел: — Познаваме се от дълго време. Някога молил ли съм те за нещо, без да имам основание? Досаждал ли съм ти с глупави искания?

Рашид поклати глава.

— И сега нямаше да те моля, ако страхливците в Рияд бяха удовлетворили единствената ми молба и се бяха опълчили на американците. Поисках само да прибера тялото на най-малкия си син, за да мога да го погреба както подобава. Вместо това ми казаха, че тялото било осквернено от Мич Рап нарочно, за да не попадне душата на Уахид в рая. Ти как би постъпил вместо мен след подобно нещо?

Рашид въздъхна и попита:

— Какво точно искаш от мен?

— Искам да ми помогнеш да погубя този човек. Око за око, зъб за зъб.

Принцът предпазливо погледна приятеля си.

— Това не е малка молба.

— Бих го сторил и сам, със собствените си ръце, но подхождам наивно към подобни неща. Докато ти, мой стари приятелю, имаш много връзки в света на шпионажа.

В продължение на осем години Рашид беше оглавявал Министерството на вътрешните работи, към което се числяха полицията и разузнавателните служби. След 11 септември 2001 година той беше позорно свален от поста от заварения му брат, престолонаследника, който се беше поддал на натиска на американците. Да, Рашид имаше необходимите връзки. Всъщност дори познаваше най-подходящия човек за тази задача.

— Кой искаш да умре?

— Казва се Рап. Мич Рап.

Принцът едва прикри задоволството си. Планираше този миг от месеци. Всичко беше започнало, когато приятелят му го помоли да разбере какво се е случило със сина му. Младежът беше напуснал страната, за да се бие в Афганистан. С помощта на контактите си в разузнаването Рашид получи доста информация, но разкри на бащата само малка част от нея. Беше подавал на приятеля си само онази информация, която щеше да разпали омразата му към неверниците и да го накара да настоява за отмъщение.