Винс Флин: Лиценз за убиване

Кенеди не можеше да го отрече. Тя също беше разговаряла с директора на френското разузнаване за този индивид и за още неколцина. Французинът никак не беше доволен от решението на страната му да освободи радикалния ислямист. Хората от сектора за борба с тероризма във Франция пък бяха още по-недоволни и от разузнаването.

— Той е известен — каза Кенеди. — Вестниците писаха доста за него. Отразиха освобождаването му. Ако внезапно го намерят мъртъв, ще започнат да душат.

— Остави ги да душат. Интересът им няма да трае повече от ден-два… Най-много седмица. После ще се захванат с нещо друго, по-пикантно… А пък и случаят ще послужи за назидание на всички онези идиоти, които смятат, че могат да действат на Запад безнаказано.

Тя го погледна.

— А президента? Той със сигурност ще се поинтересува дали ние имаме нещо общо с това.

Рап сви рамене.

— Кажи му, че не знаеш нищо.

Кенеди се намръщи.

— Не искам да го лъжа.

— Тогава му кажи да пита мен. Веднага ще схване и ще се откаже. Той знае правилата на играта.

Шефката му се облегна назад и кръстоса крака. Обърна се настрани и изрече, сякаш повече на себе си, отколкото на Рап:

— Той е духовник.

— Той е радикален фанатик, който изопачава Корана в името на собствените си садистични интереси. Набира средства за терористични групи, вербува млади наивни хлапета за атентатори-самоубийци и прави всичко това в нашия заден двор.

— Което е вторият проблем. Как мислиш, че ще реагират канадците? Ще подскочат от радост ли?

— Официално… някои от тях ще се ядосат доста. Но неофициално ще искат да ни наградят с медал. Вече се свързахме с тяхната полиция и Службата за сигурност и разузнаване СИС… Много биха искали да можеха да депортират идиота, но техният главен прокурор се прави на чиста вода ненапита. Дори прихванахме разговор, в който двама от СИС обсъждат как биха могли да направят така, че нашият човек да изчезне безследно.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно. Коулман и екипът му ги подслушаха тази седмица.

Кенеди го изгледа изпитателно.

— Не се съмнявам, че канадските ни колеги тайно ще ни ръкопляскат, но това няма да предотврати политическия скандал.

Рап не искаше да се занимава с политическата страна на въпроса. Ако се стигнеше дотам, той неминуемо щеше да загуби битката.

— Чуй ме… не стига че тези религиозни психопати пакостят в Саудитска Арабия и Пакистан, а сега вече започнаха да действат безнаказано и в Северна Америка. Не можем да го позволим. Честно казано, надявам се медиите да отразят случая много подробно… И се надявам останалите фанатици ясно да разберат посланието — каквото си надробят, това ще сърбат. Айрини, та ние сме във война, в разгара й. Крайно време е да започнем да разсъждаваме по военновременни закони.

На Кенеди чутото не й се понрави, но не можеше да не се съгласи.

— Как възнамеряваш да го изпълниш?

— Екипът на Коулман го наблюдава вече шести ден. Този тип има точен график на деня, като часовник е. Няма никаква сериозна охрана. Можем или да го очистим в движение на улицата, но в този случай ще трябва да очистим всеки друг, който е с него. Или можем да го гръмнем с пушка със заглушител от неколкостотин метра. Аз лично предпочитам пушката. Ако стреля опитен снайперист, шансовете за успех са достатъчно добри.

— Можеш ли да направиш така, че просто да изчезне?

— С достатъчно време, пари и хора мога да направя всичко. Но защо да усложняваме нещата?

— Отзвукът ще бъде значително по-малък, ако медиите не покажат трупа.

— Не мога да обещая нищо, но ще се постарая.

Кенеди кимна:

— Добре, Мич, първо правило: гледай да не те хванат.

— То се знае.

— Искам да ти кажа само, че ако измислиш начин обектът да изчезне и тялото му никога да не бъде открито, така ще е по-добре за всички.

— Ясно. — Рап посегна към папката. — Нещо друго?

— Да. Когато се върнеш, искам да се срещнеш с двама души.

— Кои?

Тя поклати глава.

— Като се върнеш, Мич. А засега имаш одобрението ми за операцията. Свърши си работата и ми се обади веднага.

— Искам той да бъде убит!

Думите бяха изречени твърде високо, пред твърде много хора и в обстановка, в която подобна искреност не беше чувана от десетилетия. Двайсет и осем мъже, включително и техните телохранители, стояха или седяха в разкошната тържествена зала на двореца на принц Мухамад бен Рашид в Мека. Рашид беше министър по ислямските въпроси на Саудитска Арабия — много важен пост в кралството. Той обичаше да провежда седмичните си меджлиси или приеми в двореца, спазвайки традициите на пустинните шейхове. Някои идваха да го молят за услуга, но повечето идваха само за да се сближат с принца. Без съмнение имаше и неколцина, чиято цел беше да го шпионират и после да докладват на заварения му брат крал Абдула.