Дъглас Престън: Тайният кодекс

Том се обърна удивен към старицата. Лицето й се разтегна в огромна усмивка, която откриваше розовите й венци. Тя се приближи към картината, вдигна я и я сложи в ръцете му.

— Уакха!

После, жестикулирайки, му показа, че трябва да я занесе в колибата, където лежеше баща му. Мина зад гърба му и го побутна:

— Тех! Тех!

Том пресече прогизналата поляна с картината в ръка. Ках сигурно я беше запазил за себе си. Това беше чудо. Той влезе в колибата и я вдигна. Филип едва не извика като я видя, а Бродбент втренчи в нея широко отворените си очи. Отначало не каза нищо, после отпусна глава в хамака, а върху лицето му се изписа страх.

— По дяволите, Том! Халюцинациите започват.

— Не, татко. — Той приближи картината към него. — Тя е истинска. Пипни я.

— Не, не я докосвай! — извика Филип.

Бродбент протегна треперещата си ръка и докосна все пак повърхността й.

— Здравей — промърмори той. — После се обърна към Том. — Не сънувам.

— Не, не сънуваш.

— Откъде я взе?

— Беше у нея. — И той се обърна към старицата, която стоеше на прага, разтегнала беззъбата си усмивка. Борабей започна да я разпитва, а тя отговаряше. Борабей слушаше и кимаше. Най-накрая се обърна към баща си.

— Тя казва, че мъжът й бил алчен и задържал много неща, които трябвало да са в гробницата. Скрил ги в пещера зад селото.

— Какви неща? — попита Бродбент дрезгаво.

Те отново заговориха.

— Тя не знае. Казва, че Ках откраднал почти всичко от гробницата. И напълнил сандъците с камъни. Тя казва, че не иска да държи съкровищата на белия човек в гробница на Тара.

— Кой да предположи — въздъхна Бродбент. — Когато бях в гробницата имаше няколко сандъка, които изглеждаха по-празни, отколкото трябваше да бъдат. Не можах да ги отворя в тъмното. Заради това се бях върнал вътре точно когато Хаузър се появи — исках да разкрия загадката. По дяволите, стария хитрец Ках! Би трябвало да се досетя. Планирал е всичко от самото начало. Господи, бил е толкова ненаситен, колкото бях аз самият!

Той се вгледа отново в картината. Тя отразяваше светлината на огъня, проблясъците играеха върху младото лице на Девата. Настъпи дълга тишина, в която никой не смееше да се обади. След което Бродбент затвори очи и каза:

— Дайте ми писалка и хартия. Сега трябва да направя ново завещание.

Донесоха писалка и руло хартия от дървесна кора и ги подадоха на Максуел Бродбент.

— Да те оставим ли сам? — попита Върнън.

— Не. Искам да сте тук. Ти също, Сали. Елате по-наблизо.

Те се приближиха около хамака му и той прочисти гърлото си:

— Е, синове мои. И ти… — той погледна към Сали, — моя бъдеща снахо. Всички сте тук.

Той млъкна.

— И какви само синове имам. Жалко, че ми отне толкова време, докато го проумея. — Той се изкашля. — Не ми достига въздух и чувствам главата си куха като тиква, така че ще бъда кратък.

Очите му, все още ясни и бистри, обиколиха стаята.

— Поздравления! Направихте го. Вие си заслужихте наследството и спасихте живота ми. Показахте ми колко лош баща съм ви бил…

— Татко…

— Не ме прекъсвайте! Имам един последен съвет. — Той изхриптя: — Сега съм на смъртното си легло, как мога да се въздържа? Филип, от всичките ми синове ти най-много приличаш на мен. Виждах през последните години как очакванията за голямо наследство са хвърлили сянка над живота ти. Ти не си алчен по природа, но когато очакваш половин милиард долара, това не може да не окаже корозиращ ефект. Виждах, че живееш не според разбиранията си, опитвайки се да играеш изтънчен богаташ в нюйоркския си кръг. Ти страдаше от същото, от което и аз: нуждата да притежаваш красотата. Забрави го. Това е за музеите. Живей по-обикновен живот. Имаш правилна преценка за изкуството и това е отплатата му, не популярността и славата. Освен това съм чувал, че си дяволски добър учител.

Филип кимна отсечено, по всичко изглежда не съвсем доволен.

Бродбент си пое дъх, след което се обърна към Върнън:

— Върнън… Ти си търсач и аз най-сетне виждам колко важен е този избор за теб. Твоят проблем е, че си изцяло погълнат от него. Не си виновен. Тук важи едно правило на гробницата, Върнън: Ако ти искат пари, значи религията им е пълна измислица. Защото можеш да се помолиш в църква безплатно.

Върнън кимна.

— А сега Том. От всичките ми синове ти си ми най-трудният. Всъщност, никога не съм те разбирал. Ти си най-малко материалист измежду всички. Ти ме отхвърли преди много години, и може би за добро.