Винс Флин - Врагът сред нас

На екрана се появи държавният секретар Уика. Рап забеляза, че иначе винаги спокойната и хладнокръвна, сега Уика едвам сдържаше гнева си. Беше сложила очилата си за четене и гледаше по посока на иранския външен министър, докато един от сътрудниците й шепнеше нещо на ухото й. Уика кимна и сътрудникът си седна на мястото. Отвори кожената папка, прелисти страниците, прегледа записките си за няколко секунди, затвори папката и свали очилата. Насочи погледа си към масата с представителите на петнайсетте държави-членки на Съвета и бавно заклати глава в знак на крайно неодобрение.

— Бих искала най-напред да уверя Съвета, че Съединените щати нямат каквото и да било участие в събитията, станали в началото на седмицата в ядрения комплекс в Исфахан. Току-що станахте свидетели на същата онази изтъркана тактика, към която иранското правителство прибягва всеки път, когато е изправено пред труден проблем. Виновна е Америка, виновен е Израел. Виновен е големият Сатана. — Уика изгледа гневно Салехи. — Всеки път, когато в Иран има някаква катастрофа или трагедия, ръководството размахва като плашило американското и израелското знаме, за да отвлече вниманието на народа и за да не негодуват хората за провалената политика на правителството. Твърде дълго търпяхме това и твърде дълго бяхме вашето жертвено агне. — Уика погледна назад и посочи към екрана. — Моля, покажете първия кадър. — На големия екран се появи спътникова снимка на ядрения комплекс в Исфахан. — Тези фотографии са направени мигове преди комплексът да бъде разрушен. Комплексът, който искам да напомня, беше построен в нарушение на резолюции 1696 и 1747 на Съвета за сигурност… На следващите кадри ще видите действителните разрушения. — На екрана една по една се изредиха няколко фотографии според хронологичния ред на тяхното заснемане. Уика продължи описанието си: — Забележете, че няма никакви проблясъци, експлозии и дим. — Уика отново се обърна назад. — Следващия слайд, моля.

На екрана се показаха силно увеличени изображения на покрива на сградата. Той беше разцепен на четири. Ясно се виждаха елементите на климатичната инсталация, а също така асфалтът, с който беше покрит покрива. Кадрите отново се заредиха на екрана, като първите показваха здравия покрив, а следващите — началните стадии на трагедията — пукнатини, които от космоса почти не се забелязваха. Към всяка от пукнатините сочеше червена стрелка, а кадрите бяха подредени по два — „преди“ и „след“ взрива. Следващата поредица фотографии показа по-широки пукнатини, които започваха от центъра на покрива и продължаваха към краищата подобно на назъбена паяжина. Сега линиите вече ясно се виждаха и нужда от червени стрелки нямаше.

— Обърнете внимание — продължи Уика — на обстоятелството, че никъде не се забелязват признаци на бомба, която пробива покрива. Нашите експерти подробно прегледаха фотографиите. Съветваме и останалите страни постоянни членове на Съвета да сторят същото и да се убедят в правотата ни, като прегледат внимателно снимките от собствените си спътници. — На следващата серия от кадри се виждаше как е пропаднал покривът. Голямо парче от центъра на плочата беше поддало и пропаднало надолу. Мигове по-късно същото се беше случило и с останалите секции. Отстрани изглеждаше сякаш буквално земята се беше разтворила и погълнала сградата. На последната фотография от огромната правоъгълна дупка беше започнал да се надига гъст облак прах, образуван от руините.

— Не само, че покривът не е пробит от бомба, но не се наблюдават и никакви признаци на експлозии, каквито би следвало да се очакват при въздушна бомбардировка. Показахме тези фотографии на десетки експерти, граждански и военни, и всички те са единодушни, че каквото и в действителност да се е случило в Исфахан, то е било причинено от цялостно срутване на конструкцията на комплекса отвътре. Не е имало външна атака. Никакви бомби не са хвърляни по сградата, както твърди иранското правителство. — Уика погледна право в очите иранския външен министър и добави: — В началото мислехме, че срутването се дължи на дефекти в строителството, но вчера отхвърлихме тази версия, след като получихме нова информация. — Тя се обърна настрани и леко кимна на сътрудника си. — Иранското правителство би искало да убеди света, че се ползва с пълната подкрепа на своя народ, докато в действителност съвсем не е така. Народните муджахидини на Иран, Националният съвет на съпротивата и Муджахедин-е-Халк са само малка част от групите и организациите, които се противопоставят на налаганата от Техеран диктатура. — Имената на изброените организации се появиха на екрана. — Повече от двайсет и пет години твърдолинейните мюсюлмански духовници правят всичко възможно да се разправят и задушат тези групи, като избиват водачите им и хвърлят в затвора онези техни членове, дръзнали да изразят открито несъгласието си с официалната иранска политика. Чрез стриктния контрол върху медиите иранското правителство до голяма степен успяваше да скрие от света надигащото се въстание. Докато обаче интернет направи изключително трудно за диктаторските режими като този в Техеран да контролират информационния поток.