Винс Флин - Врагът сред нас

— Това, което ще ви прочета, е изявление, направено от Муджахедин-е-Халк, или МЕК, както са придобили известност. Бих искала да подчертая, че този видеозапис се разпространява свободно в интернет и всеки, който пожелае, може да го изгледа. Както ме уведомиха, отпреди един час телевизия „Ал Джазира“ също е започнала да го препредава.

Рап беше гледал записа, направен в дома на Масуд, ден преди да бъде пуснат в мрежата. На пода, с кръстосани по турски крака, беше седнал мъж, облечен в зелена военна униформа, с черна качулка на главата, с прорези за очите. В скута му лежеше руски автомат „Калашников“ АК-47, а зад него на стената беше прикрепено синьо платно. На платното на персийски и на английски бяха изписани фразите „Свободен Иран“ и „Муджахедин-е-Халк“. Мъжът с качулката беше племенникът на Масуд, който перфектно владееше както фарси, така и английски. Той започна изявлението си на фарси и после премина на английски:

„Иранският народ твърде дълго страда, докато неговите властници се радваха на лукса и разкоша, оставени от покойния шах Мохамед Реза Пахлави. Смелият народ на Иран се изправи с оръжие в ръка, за да свали потисническия режим на шаха, но идеите и целите на революцията нагло бяха откраднати и присвоени от шайка егоистични страхливци. Тези хора алчно си натъпкаха джобовете с богатството на нацията, докато мнозинството от нас едва успявахме да нахраним семействата си. Те се задържаха на власт чрез потискане на всякакво недоволство и несъгласие. В техните разбирания Ислямът е непримирим към свободата на мисълта, към свободата на словото и свободата да изповядваш друга вяра. В Иран се слуша думата само на тази егоистична шайка, която издава суровите си укази от същите онези палати, принадлежали на прогонения шах и където те пият вино и гледат порнографски филми по сателитните телевизионни канали.“

Рап се усмихна. Сам беше писал тези думи. Беше се поколебал дали да употреби „порнографски“ заради чувствителността на обикновените иранци. За живеещите на Запада подобни обвинения биха прозвучали най-малкото смешно. Но за хората, живеещи под суровите ислямски закони, такова обвинение можеше сериозно да подкопае доверието и да разпали силно съмнение, че същите тези сурови закони не важаха за хората, които ги налагаха. И тогава като нищо щеше да се стигне до размирици и бунтове срещу властимащите.

„Тази шайка я пази тайна полиция — продължи маскираният на екрана, — която прибягва до много по-жестоки и безмилостни методи от страховитата в миналото САВАК на покойния шах. Те пребиват, измъчват и убиват всеки, който дръзне да отвори устата си и да изрази несъгласие. Те харчат милиарди в стремежа си да се сдобият с ядрено оръжие, докато средностатистическите граждани с мъка успяват да осигурят отопление за домовете си и прехрана за семействата си. Какво спечелихме ние, обикновените иранци, от създаването на ядрените оръжия, които не са ни нужни и които светът не желае да притежаваме? Отговорът е много прост — нищо. Те превърнаха нашата някога велика нация от народ в парии. Искам да попитам моите сънародници с какво животът ни днес е по-добър от времената, в които бяхме управлявани от шаха? С нищо не е по-добър и такава е горчивата истина. И точно затова ние унищожихме ядрения завод в Исфахан. Внедрили сме наши бойци в Революционната гвардия и буквално във всеки друг държавен орган и силова структура. Проектът в Исфахан беше красноречив пример за грешната политика на нашите властници. Дали изобщо ги е грижа, мислят ли за нашето икономическо и духовно благосъстояние? Не, тях ги е грижа само как да не изгубят властта, която алчно са заграбили за себе си. Позволихме на тези старци самолюбци да откраднат революцията ни и платихме за това тежка цена. Мнозина от сънародниците ни днес не са вече между живите, защото не предприехме никакви действия по-рано. Но сега е настъпил часът за втора революция. Време е да разчупим потисническите окови на аятоласите и управлявания от тях марионетен диктатор. С унищожаването на исфаханския комплекс ние отбелязахме началото на края на тези тирани. С тази акция ние поставяме началото на борбата в името на истински правдивия Ислям и в името на демократичен Иран.“

Възраженията на държавния секретар бяха посрещнати на нож. Дори Ашани, който смяташе себе си за много по-прагматичен и рационален от останалите присъстващи в офиса на Аматула, не беше очаквал подобна прямота и откровеност — рядко срещано явление в ООН. Първият аргумент на Уика обаче си беше съвсем на мястото. Всеки път, когато Аматула се сблъскаше с някакъв проблем с народа или с Върховния водач, той изтичваше към най-близкия микрофон и изнасяше гневна реч за световния злодей САЩ. После, за всеки случай, предупреждаваше, че унищожението на Израел наближава. Класическа пропаганда чрез отклоняване на вниманието.