Винс Флин - Врагът сред нас

— Лекарите обичат да се презастраховат.

Аматула изгледа подозрително с присвити очи Ашани, след което се обърна към генерал Дадрес:

— Докъде бяхме стигнали?

— Мисля, че трябва да попитаме нашия ливански приятел какво да правим.

Мухтар си отбеляза факта, че генерала намеси в разговора втората му родина. Изкуши се да му зададе въпроса колко души е изгубил той в битката срещу Америка и Израел, но размисли.

— Ти ще ги удариш — каза той със спокоен и равен тон. — Идеята — обърна се към Аматула и продължи: — да потопим един от нашите танкери и да обвиним американците е добра, но ми се струва, че трябва да минем един ход по-напред. Ще потопите танкера и веднага ще насъскате новите, закупени от Русия, подводници да издебнат техните самолетоносачи и да ги потопят.

— Ако докоснем с пръст и един техен самолетоносач — реагира шокиран Дадрес — те ще пратят на дъното целия ни флот.

— Ами да го пратят. То пък един флот.

Дадрес се отвърна от Мухтар и се обърна към Аматула:

— Аз съм за решителни действия, но трябва да сме пълни глупаци, за да не се съобразим с мощта на американците при евентуален ответен удар.

На Мухтар не му беше присъщо да седи спокойно, докато някакъв си възпълен угоен и дърт генерал го нарича глупак.

— Знаеш ли колко от хората ми загинаха в боевете срещу Америка и Израел? — Той не даде възможност на генерала да отговори. — Хиляди. А колко от твоите подчинени са загинали, генерале?

Лицето на Дадрес се изчерви от яд. Той удари с юмрук по масата и излая:

— Няма да позволя да обиждаш войската!

— Много хубаво! — Мухтар се изправи. — Значи се уговаряме така: ти ще ги пратиш в битка, както аз пращах моите три десетилетия поред.

— Как смееш! — Генералът също стана от стола.

— През целия си живот само това правя, генерале — да смея и да съм дързък. Смея сам да влизам в сражения. Смея да заповядвам на хората си да се сражават. Смея да се опълчвам срещу израелците, които биха дали мило и драго за главата ми. Предизвиквам французите, американците. Списъкът е дълъг и обширен. Нека пуснат техните бомби. Нека потопят флота ни. Но те никога няма да нападнат и нахлуят в страната ни.

— Дори и ако потопим техен самолетоносач?

— Особено ако потопим самолетоносач. Обикновените американци са уморени от войната и вече започват да се уморяват всеки път да се застъпват за евреите-престъпници. Сега е времето да бъдем смели и дръзки. — Мухтар тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — попита го Аматула.

— Връщам се в Ливан, а оттам в Америка, където възнамерявам да отмъстя за атаката срещу страната ви. — Мухтар рязко отвори вратата, излезе и я затръшна с всичка сила.

Ашани бавно обърна глава към присъстващите и погледна към всеки от тях един по един. Всички без изключение бяха навели очи от срам с изключение само на Аматула. Той се беше ухилил зловещо и гледаше отнесено някъде в пространството. Ашани го наблюдава внимателно в следващите няколко секунди. Ъгълчетата на устните на Аятолаха бавно се извиха нагоре и той доволно се усмихна. Ашани вече беше достатъчно разтревожен от чутото, но сега го обзе много лошо предчувствие и стомахът го сви. Нещо му подсказваше, че Аматула беше инструктирал Мухтар да провокира събралите се към дръзки, но неразумни и прибързани действия.

Министърът на разузнаването не се съмняваше как биха постъпили американците, ако някой от самолетоносачите им бъдеше поразен. Особено предвид обстоятелството, че те твърдяха, а по всяка вероятност бяха прави, че не са замесени в атаката над Исфахан. Ашани познаваше добре колегите си. Ако някой оспореше честта и достойнството им, те непременно щяха да реагират, за да го опровергаят. Особено ако този някой беше човек без знатен произход като Мухтар. Ашани на всяка цена трябваше да ги забави, да охлади страстите им.

Той се покашля високо и изрече:

— След няколко часа Салехи ще произнесе обръщение към Съвета за сигурност на ООН. Информираха ме, че Държавният секретар на САЩ е заминала за Ню Йорк и също иска да говори пред Съвета. Директорът на тяхното ЦРУ се свърза с мен и иска да обсъдим случилото се.

— Накъде клониш? — попита го Аматула.

— Преди да предприемем нещо, което ще изложи на риск правителството и народа, според мен е редно първо да говорим с американците и да видим какво ще предложат, за да се избегне конфликта.

Един по един съветниците закимаха утвърдително.

— Мога да изчакам ден, най-много два, преди да пристъпим към решителни действия — каза Аматула. — Но искам плановете да бъдат подготвени час по-скоро. Когато дам заповеди, искам да бъдат изпълнени незабавно. Достатъчно ясно ли се изразих?