Дейвид Морел: Шпионинът, който дойде на Коледа

Прозорецът от страната на пасажера се спусна надолу.

— Пьотър, ти обеща, че ще ми помогнеш! Не мога да мина на твоя страна, ако клиентите и паханът преследват мен и семейството ми. А те ще бъдат за последен път заедно тази вечер! Това е единственият ми шанс.

Може да е клопка — каза си Пол. — Но поне спасих детето.

— Отсега нататък между нас няма да има никакви лъжи — заяви той, като вътрешно все още изпитваше съмнения. — Истинското ми име не е Пьотър.

— Представи си каква изненада.

— Казвам се Пол. — Каган пристъпи към вратата. Надяваше се, че по тона му Андрей е разбрал, че му казва истината.

— Никога няма да свикна да те наричам така.

— Тогава продължавай да се обръщаш към мен с Пьотър.

— Да не възнамеряваш да ме застреляш през прозореца? — попита го Андрей.

— Всъщност имам намерение двамата с теб да направим нещо добро — отговори му Каган. Вече чуваше значително по-добре и осъзна, че сирените са много по-близо, отколкото му се искаше.

— Да направим нещо добро? — Андрей се замисли и сви рамене. — Защо не? За предпочитане е пред това да крадем бебета.

Когато отвори вратата на пасажера, Пол видя, че и двете ръце на Андрей са стиснали здраво волана.

— Сега е моментът, ако искаш да ме застреляш — каза Андрей. — Безпомощен съм.

Каган влезе на топло в колата.

— Не мога да си представя, че някога ще бъдеш безпомощен — отвърна Каган и затвори вратата.

Андрей включи на скорост и подкара рейнджроувъра по уличката. Дълбокият сняг скрипеше под високите гуми на автомобила. Малко по-надолу той зави надясно по Кениън Роуд, където вече беше разрешен достъпа за коли.

— Чуваш ли това? — попита Андрей.

Пол се напрегна да чуе.

— Сирените?

— Камбаните на катедралата. Полунощ е.

— Коледа.

Тази дума върна Пол към спомена за покойните му родители и за коледите, които никога нямаше да прекарат заедно.

— Погледни зад нас — рече Андрей.

Каган се обърна. Прозорецът на рейнджроувъра беше с реотан, който топеше снежинките, които падаха по него. В далечината се виждаха проблясващите червено-сини светлини на полицейски коли, които се движеха бързо по Кениън Роуд. Примигващите светлини му заприличаха на лампичките на коледно дърво. После снегът се усили и ги скри.

Андрей зави наляво по друга улица и следите от гумите на рейндж роувъра се смесиха с други следи от автомобили. Стигнаха до малък мост със знак „Стоп“, Андрей изчака светлините на една кола да ги подминат и подкара след нея наляво. Няколко секунди по-късно в улицата зад тях се появиха светлините на фаровете на друга кола.

Андрей погледна в огледалото.

— Ще търсят син рейндж роувър. Центърът на града е след няколко пресечки. Ще изоставим колата на някой паркинг. Едва ли ще е трудно да откраднем някоя друга. Никой няма да забележи липсата й преди сутринта.

— Планът ми допада.

Андрей посочи трепкащите светлини на къщите, покрай които минаваха.

— Там, където израснах, нямаше такова нещо като Коледа. Когато Съветският съюз се разпадна и избягах в Щатите, бях поразен от цялата тази украса.

— Само от украсата? Ами от коледния дух?

— След като съвестта ти, изглежда, се е пробудила, може би ще ме научиш как да събудя и моята.

— Твоята съвест вече е будна — възрази Каган.

— Не ме карай да съжалявам.

Андрей бръкна под скиорското си яке. За момент Пол се уплаши, че другият мъж го е измамил и се кани да извади пистолет. Едва не го удари в опит за самозащита. Но после осъзна, че руснакът иска да включи радиопредавателя, който беше закачен на кръста му.

— Тук е Мелхиор — каза Андрей в микрофона на якето си. — Пакетът е у мен. — Той направи пауза и се заслуша какво му нареждаха отсреща, докато шофираше през бавно движещия се трафик. — Невредим е и е готов за доставка. Онзи мудак 16 16 Задник, идиот (рус.). — Б.пр. вече не е в бизнеса.

Андрей се заслуша отново.

— Да, това беше жалък опит да ме убеди да се присъединя към него. Накрая се постарах да разбере какъв глупак е. Верен съм единствено на теб. — От среща отговориха нещо. — Важното е, че поправих грешката си. Кажи на клиентите, че държа на думата си. Когато доставя пакета, искам извинение в добавка към бонуса. Ще бъдем при теб след половин час. О, и кажи на румсървиса да ни донесат водка.

Андрей натисна някакъв бутон и изключи предавателя.

— Половин час. Ще имаме време да се подготвим.

— Мудак. Беше доста обидно от твоя страна да ме наречеш така — каза Каган.