Дейвид Морел: Шпионинът, който дойде на Коледа

Внезапно бебето се разплака.

Куршумите пробиха дупки в предния прозорец и във всекидневната се разлетяха парчета стъкло.

Изстрелите бяха тихи. В сравнение с тях трясъкът на счупеното стъкло и плющенето на куршумите по задната стена бяха изненадващо оглушителни, но не чак толкова, че Каган да не чуе разбиването на прозореца в голямата спалня. Някой се опитваше да проникне в къщата.

Ще нападнат от три посоки.

— Сега, Тед! Сега! — изкрещя той. — Включи я.

Чу бръмченето на микровълновата въпреки плача на бебето. Приведен към земята, Тед се втурна обратно във всекидневната, а от кухнята се разнесе някакво пращене. Каган зърна периодични проблясъци на светлина през сводестата врата — смачканото фолио в микровълновата печка беше образувало волтова дъга, която приличаше на миниатюрна светкавица.

Вратата на кухнята се отвори с трясък. През нея нахлу приведена фигура, като стреляше по всичко пред себе си, куршумите плющяха по стените и шкафовете, а звукът от приглушените изстрели се губеше в общата какофония.

Внезапно се разнесе оглушителен пукот, придружен от ослепителен блясък. Нагорещената пластмасова туба с лепило се пръсна в микровълновата печка, а волтовата дъга, образувана от фолиото, подпали лесно възпламенимите пари.

Микровълновата избухна и Каган видя как вратата й излетя като ракета към стрелеца, следвана от тенджерата с вряла вода, която се изсипа върху него.

Експлозията изпълни кухнята с пушек. Той чу писъци, претича през сводестата врата, видя някаква фигура, която се гърчеше в агония на пода и я простреля два пъти в главата. Беше Яков. Приглушените изстрели прозвучаха в малката стая не по-силно от звуците от пневматичен чук.

Каган изтича при външната врата, затвори я и я заключи.

Пушекът се сгъсти. По шкафа, срещу мястото, на което се беше намирала микровълновата печка, пълзяха пламъци.

— Добре ли си? — извика Тед от всекидневната. Гласът му сякаш идваше от много далеч, защото ушите на Пол все още бяха заглъхнали от експлозията.

— Кухнята гори! — изкрещя му той в отговор. Следващите му думи бяха заглушени напълно от вика на Тед:

— Има някого в голямата спалня! Чух нещо да пада!

С насълзени от дима очи, Каган се промъкна до сводестата врата, през която се излизаше от всекидневната. Избърса с ръкав очите си и се прицели в коридора, който водеше към другия край на къщата.

Пламъците зад гърба му се разгоряха по-силно. Блясъкът им го лиши от прикритието на тъмнината. Нещо профуча край главата му.

Отново.

И отново.

Куршуми. Някой го обстрелваше от дъното на коридора, но шумът от изстрелите беше почти недоловим. Освен това заглушителят скриваше проблясъците на цевта и не даваше възможност на Каган да се прицели.

Той произведе два бързи изстрела към голямата спалня. Не искаше да хаби патроните си по цел, която не вижда, но трябваше да накара стрелеца да остане в спалнята.

— Тед, скоро ще чуеш друга експлозия! Когато това стане, изтичай веднага в кухнята и се опитай да угасиш огъня!

Броди не отговори.

— Тед! — изкрещя Пол.

— Той чу какво ми каза! Ще изчака да побегна! Ще ме застреля, щом ме види на светлината на пламъците!

— Довери ми се! Направи каквото ти казах!

Броди отново не отговори.

Единственият шум беше пращенето на пламъците, които обхванаха вратата на кухненския шкаф и се разрастваха.

Каган се помъчи отчаяно да сдържи кашлицата си. Усети, че покрай него профучава друг куршум и стреля още веднъж към дъното на коридора.

Прозорецът на всекидневната издрънча, надупчен от три нови куршума. Някой — навярно Андрей — стреляше от предната страна на къщата.

Бебето заплака.

— Тед! — изкрещя Каган. — Единственият начин, по който Мередит и бебето могат да излязат от пералното помещение, е да минат през кухнята! Трябва да угасиш огъня, преди да се озоват в капан!

— Обещах, че ще правя каквото ми наредиш! Само кажи кога!

— Приготви се!

Той натисна два пъти спусъка. Куршумите му бяха насочени към пода в края на коридора, към флаконите с лак за коса и пяна за бръснене, които беше оставил там. Те се намираха на девет метра от него, което ги превръщаше в трудни мишени дори и на дневна светлина. Но огънят зад гърба му се разрастваше и нямаше друг избор, освен да продължава да стреля.

Предположи, че предупреден от думите му, стрелецът ще се отдръпне от вратата на спалнята, за да се прикрие. Това, заедно с експлозията от флаконите, би трябвало да осигури на Тед достатъчно време да се добере необезпокояван до кухнята. Поне така се надяваше.