Дейвид Морел - Шпионинът, който дойде на Коледа

— Твоята страна?

— Работи за нас.

— Полудя ли? — каза вбесено Андрей.

— Представи си, че си част от Студената война.

— Да се присъединя към Американското разузнаване? И ми правиш това предложение на радиочестота, която се подслушва от моите шефове? На такъв шпионаж ли са те научили началниците ти?

— Това е единственият начин, по който мога да разговарям с теб! Чуй ме, Андрей. Да работиш за моята страна е много по-добре, отколкото да крадеш бебета. Нямаш ли морал, граница, която ако преминеш, ще се намразиш? Никога ли не си се чувствал засрамен от себе си? Или нещо по-лошо? Отвратен?

Андрей замълча.

— Ето така се чувствам от много време насам — продължи Пол. — Отвратен от себе си.

— Правя това, което е необходимо за бизнеса — отговори Андрей.

— Но има и други начини за препитание. Жена ти дори не подозира колко много хора си убил, за да купиш тази хубава къща на брега на океана. Дъщерите ти нямат представа колко кръв си пролял, за да им платиш таксите в реномираното частно училище, което посещават. Как мислиш, че ще реагират, ако научат с какво се занимаваш в действителност? Един ден правителствените агенти ще потропат на вратата ти. Или още по-лошо, някоя нощ отмъстителни гангстери ще нахлуят в дома ти и…

— Млъкни!

— Андрей, веднъж каза, че не можем да избираме какъв живот да живеем. Е, сега ти давам шанс да направиш своя избор. Присъедини се към мен. Няма ли да е страхотно да можеш да кажеш на жена си и дъщерите си с какво се занимаваш, да узнаят каква благородна професия имаш? Моите хора ще ги преместят на друго място. Всички ще получите нова самоличност. Жена ти и дъщерите ти ще бъдат защитени. Няма да се налага да се страхуваш за тях.

Каган се надяваше това да е истина. Не беше забравил страха, в който той и родителите му бяха живели независимо от обещанията на Държавния департамент.

— Ще си изкарваш почтено парите, като вършиш добри дела — продължи Пол. — Няма ли да се почувстваш прекрасно, ако дадеш възможност на Детето на мира да изпълни това, което му е предопределено?

— Предопределено? — присмя му се Андрей. — Звучиш като политик.

— Докато бягах от теб тази вечер, имах чувството, че бебето се опитва да комуникира с мен, че ми казва накъде да вървя и ме предупреждава, когато сте наблизо.

— Имал си халюцинации заради раната.

— Но аз вярвам, че бебето има мисия, Андрей. Баща му е изумителен — могъщ водач, който вдъхновява последователите си, който проповядва надежда вместо омраза. Представи си колко по-изумителен човек може да стане синът му. Може би нашата съдба е да му помогнем той да осъществи своята. Защо да не направим всичко възможно бебето да се върне при родителите си?

— Тогава клиентите и паханът ще подгонят и двама ни. И моята смърт, и тази на семейството ми те бъде дълга и мъчителна.

— Това няма да стане, ако ние ги погнем първи, Андрей. Можем да ги накараме да съжаляват, че някога изобщо им е хрумвало да отгледат бебето и да го превърнат в камикадзе. Какво чудовище трябва да си, за да ти хрумне подобна идея? Имаш ли някакъв морал изобщо? Нека да им покажем, че сме по-добри от тях. Да им покажем, че сме човешки същества.

Каган направи пауза и обърна глава към външната врата на кухнята. „Чух ли нещо? Вкарване на ключ в ключалка?“

Той притисна отново микрофона към крака си, за да не чуе Андрей какво ще прошепне на Тед.

— На печката има тенджера с вряща вода. Сложи я върху микровълновата. Когато изкрещя „сега“, натисни копчето за пускане. Таймерът вече е нагласен.

Въпреки че беше тъмно, Каган се намираше достатъчно близо до Броди, за да види, че мъжът се намръщи.

— Нямам време за обяснения, Тед. Просто го направи заради Мередит и Коул. Животът им зависи от теб.

Броди се поколеба, после изненадващо кимна.

— Както кажеш. И без това им дължа прекалено много.

Приведен към земята, той изтича в кухнята. Пол махна микрофона от крака си и го закачи на ризата си.

— Андрей, там ли си още? Изглежда снегът пречи на връзката. Чува се само някакво пращене.

— Опасявам се, че е малко късно да се преструвам на човешко същество, Пьотър — рече в отговор гласът на Андрей. — Бебето на безопасно място ли се намира?

Каган забеляза, че руснакът отново каза „бебето“ вместо „пакета“. Все още се надяваше, че е успял да събуди съвестта му.

— Да. Намира се на безопасно място.

— Мисля, че Тед беше прав, когато предположи, че е в пералното помещение. Честита Коледа.

Имаше нещо особено в начина, по който Андрей наблегна на последните думи.