Дейвид Морел - Шпионинът, който дойде на Коледа

— Враговете на Хасан ще отгледат ли детето му?

— Да. Докато той стане достатъчно голям, за да бъде обучен като терорист самоубиец.

Стомахът на Пол се сви, сякаш някой го беше ударил. Целият изтръпна. Едва след няколко секунди осъзна, че този път Андрей беше нарекъл детето „той“, а не „то“.

— Как е истинското ти име? — повтори Андрей.

Да бъде обучен като терорист самоубиец? Стана му толкова противно, че изгуби способността да говори.

Тед излезе от кабинета си и се промъкна до Каган, който притисна микрофона към крака си, за да попречи на Андрей да чуе шепота му.

— Мога да провеждам телефонни разговори от компютъра, но когато набрах номера на полицията на Санта Фе, чух единствено сигнал за заето. Заради снега сигурно са станали много инциденти. Изпратих имейли на хора, които познавам в Санта Фе, в които ги умолявам да уведомят полицията, за да изпратят тук екип на Специалните части.

Каган кимна и си придаде възможно най-оптимистичен вид. Въпреки това, мислите му препускаха трескаво: Бъдни вечер е. Не е ли това единствената нощ в годината, в която на хората няма да им хрумне да проверят електронните си пощи? И няма ли опитите им да се свържат с 911 само да блокират още повече линията? Колко ли часа ще минат, докато полицията най-накрая пристигне?

Светлината от кабинета на Тед го правеше лесна мишена. Той му прошепна:

— Светлината от мониторите. Изключи ги.

После махна микрофона от крака си и каза в него:

— Истинското ми име? Ти вече го знаеш. Пьотър. Не съм те лъгал за нищо. Приятелството ни е истинско.

— Разбира се. А фамилията ти? — попита Андрей.

— Знаеш, че няма да ти я кажа. Длъжен съм да защитя семейството си.

— Твоето семейство!? — възкликна възмутено Андрей. — Искаш да кажеш, че имаш жена и не си ми казал?

— Не! Как бих могъл да работя под прикритие толкова време и да бъда женен? Да не мислиш, че не искам да имам съпруга и деца като теб? Да не мислиш, че не ти завиждам? Майка ми и баща ми. Те са моето семейство.

Каган едва потисна скръбта в гласа си. Родителите му всъщност бяха починали — жертва на пиян шофьор, който преди две години беше блъснал колата им челно. Но трябваше да накара Андрей да си мисли за него като за човешко същество, а едни родители, които все още са живи, му даваха основателна причина да не разкрива истинската си фамилия.

— И работиш за американското разузнаване?

— Да.

— Призна си. Най-накрая малко истина.

— Андрей, помниш ли деня, в който отидохме с кола при търговеца на оръжия в Мериленд, за да вземем пратката, която искаше паханът? Убедихме търговеца да ни даде двата глока като бонус. Прекарахме следобеда на стрелбището, за да проверим кой е по-добър стрелец.

— И точно моят глок е оръжието, от което ще загинеш.

— Изслушай ме. През последните няколко години не съм имал по-хубав следобед — каза Пол и се съсредоточи върху кухненската врата, готов да стреля, ако някой се опита да влезе. — Аз съм ти приятел, Андрей. За мен беше чест да гостувам в твоя дом. Беше истинско удоволствие да познавам жена ти и дъщерите ти. Те са семейството, което никога не съм имал. Помниш ли как ти спасих живота в Колумбия?

— Не разчитай много на това, Пьотър.

Каган насочи вниманието си към тъмния коридор, наострил слух за всеки звук от проникване в къщата.

— Наркобосът се почувства ужасно прецакан, когато разбра, че подводницата от ерата на Съветския съюз, която му продаде, ще потъне при първия му опит да я използва, за да вкара кокаин в Съединените щати. Аз бях този, който забеляза засадата в онзи паркинг. Ти вървеше по-напред от мен и от другите мъже. Можех да те зарежа и да избягам, както направиха останалите. Но те измъкнах оттам, а другите дори не се опитаха.

— В знак на благодарност смъртта ти ще бъде мигновена.

— Някои неща са чиста истина, Андрей. И приятелството ни е едно от тях. Ако съм се преструвал, щеше да усетиш. Никога не съм казвал на началниците си за операция, в която си замесен лично. Никога не съм те излагал на риск.

— Освен когато открадна бебето.

Каган забеляза, че руснакът каза „бебето“, а не „пакета“. Това му даде искрица надежда.

— Никой не е по-безмилостен от нашите клиенти — настоя Андрей. — Ако не им доставя това, за което ни платиха, никога няма да спрат да ме преследват. Паханът също.

— Има алтернативен вариант! — Каган продължи огледа си, като провери кухненската врата и коридора.

— Не виждам какъв е той.

— Мини на моята страна.