Дейвид Морел: Шпионинът, който дойде на Коледа

Пол стреля още веднъж и подскочи от оглушителния трясък, който изпълни ушите му. Единият флакон експлодира и обсипа другия край на коридора с метални отломки и течност под налягане.

— Сега, Тед! Сега!

Но Броди вече се беше задействал, притича покрай него и влетя в кухнята. Спъна се в трупа на Яков, хвана се за масата, за да запази равновесие и се завъртя към мивката. Силата на въздушната струя, която образува, раздели пушека и раздуха пламъците, които станаха още по-ярки и се люшнаха нагоре по шкафа до кухненската врата.

Останах почти без патрони — помисли си Пол.

От мивката се разнесе шуртене, някаква тенджера издрънча и водата започна да се лее в нея. Изсъскване на пара — Тед беше излял тенджерата върху горящия шкаф.

Светлината на пламъците намаля. Водата зашуртя отново по дъното на тенджерата. После Тед я плисна върху шкафа.

— Угасих го! — извика той. Сгъстяващият се пушек потвърди думите му. Пистолетът на Яков — помисли си Каган. — Ако успея да го взема…

Каган отмести поглед от коридора и погледна към трупа. Но след ярките пламъци очите му още не можеха да привикнат към мрака, затова не успя да види пистолета.

Профучаха още куршуми. Само че този път не бяха насочени към него, а към пода зад гърба му. Той осъзна, че огънят трябва да е осветил флаконите под налягане, които беше оставил до кухненската врата. Стрелецът беше решил да използва собствената му тактика.

— Тед, махни се от мивката! — Оглушителното бам, с което един от флаконите избухна, го блъсна в ушите като шамар.

Сгърчен от болка, Каган се опита да се съвземе от шока. Прицели се в дъното на коридора и видя как от спалнята изскача някаква фигура.

Знае, че куршумите ми свършват!

Стрелецът имаше едрата осанка на Михаил. „Трябва да е сложил нов пълнител“ — помисли си той, защото фигурата продължи да стреля, сякаш разполагаше с безкрайно количество патрони.

Предупреден за чекмеджетата по пода, Михаил вървеше на зигзаг. Хаотичното му движение не позволяваше на Каган да се прицели.

Пол стреля още веднъж, два пъти, но после оръжието вече не му трябваше — затворът спря да се движи, защото пълнителят беше празен. Убеден, че това е краят, той се претърколи отчаяно към мъртвото тяло на Яков, като опипваше пода за пистолета му. Само че ранената ръка на Каган беше толкова обездвижена, че едва успяваше да я помръдне.

Пол вече беше сигурен, че ще умре, когато усети как един куршум се забива в пода до него, посипвайки го с парчета тухла. Все още не можеше да напипа пистолета на Яков.

Внезапно Михаил се спъна и се просна по лице върху едно от чекмеджетата. Нещо в начина, по който падна, му се стори странно, но Каган нямаше време да мисли. Вместо това извади ножа от джоба си и се надигна.

Куката от задната страна на ножа се закачи в плата и острието се отвори.

Пол се хвърли в атака и видя как Михаил се изправя от пода и насочва пистолета към него. Сряза външната страна на китката му и руснакът изпусна оръжието. Замахна отново, но Михаил сграбчи глезена му със здравата си ръка и го събори. Каган падна тежко.

Удари се в пода сред хрущене на счупени стъкла, но успя да се изправи навреме, за да посрещне атаката на Михаил, който също се надигна и се хвърли напред. Въпреки ранените си ръце, двамата мъже се сбориха ожесточено, пързаляйки се по парчетата стъкло. Единият се опитваше да наръга противника си, а другият се мъчеше да му отнеме ножа.

Сърцето на Пол препускаше толкова бясно, че му беше невъзможно да използва прецизните движения на което и да било бойно изкуство. Двамата мъже се бореха като диви зверове.

Михаил беше по-тежък и реши да използва масата си като оръжие. Той стисна със здравата си ръка китката на ръката, в която Каган държеше ножа и го завъртя с гръб към себе си. После уви окървавената си ръка около врата му и започна да го души. Пол усети върху ларинкса си натиск, който непрекъснато се увеличаваше.

Чу се трясък.

Андрей влиза през предния прозорец!

Но трясъкът беше придружен от удар изотзад, който накара Михаил да отпусне хватката си.

Тед го удари с нещо!

Каган се изви трескаво и се освободи от хватката на мъжа. Опита се да го наръга с ножа, но Михаил сграбчи отново китката му и го блъсна. Каган се удари в стената на коридора и счупи с глава стъклото на картината, която висеше там.

Замаян от удара, той се опита да ритне с коляно противника си между краката, но вместо това улучи бедрото му. Когато руснакът го притисна към стената, за да му отнеме ножа, Пол стовари петата на обувката си върху единия му крак и чу стон. Тогава усети студения въздух, който влизаше през отворената врата на кабинета на Тед и използва всичките си сили, за да се завърти заедно с Михаил и да го изтласка през вратата.