Дейвид Морел - Шпионинът, който дойде на Коледа

Кабелът, който беше опънал през стаята, се вряза в глезените на руснака. Той се олюля и Каган го блъсна. Михаил падна на пода, а Пол се стовари върху него, като му изкара въздуха. Хватката около китката му се разхлаби достатъчно и най-сетне успя да освободи ръката си.

С яростен вик Каган заби ножа в гърлото на Михаил чак до дръжката и усети как противникът му се загърчи. Започна да движи острието назад-напред, като разширяваше дупката и стържеше по костта, докато горещата кръв бликаше по пръстите му. Михаил раззина уста в отчаян опит да си поеме въздух.

Ръцете му се мъчеха да отблъснат Пол. Отвори отново уста и от пълното му с кръв гърло се разнесе гъргорене. Ръцете му губеха сила. Каган продължи да върти ножа. Най-сетне ръцете на Михаил се отпуснаха върху пода, потрепериха и застинаха.

Пол пусна ножа.

Андрей! — помисли си с тревога.

Замаян и задъхан, той се втурна към мястото, където Михаил беше изпуснал пистолета си. Сграбчи оръжието, изтича във всекидневната, приклекна и се прицели в надупчения от куршуми прозорец. По пода бяха разпръснати парчета от счупеното стъкло. Вятърът навяваше сняг в стаята.

Къде беше Андрей?

Ушите му още бучаха болезнено. Бебето продължаваше да плаче в пералното помещение, но плачът му достигаше до Пол приглушено.

Каган забеляза нещо странно и необяснимо — прозорецът беше счупен само в горната си част. Всички куршуми бяха изстреляни там, където можеха да причинят най-малко вреда.

Какво по…

Внимавай! — изкрещя Тед зад него.

Той се обърна и видя една фигура да излиза от кабинета. От дупката в гърлото на Михаил се чуваше хриптене и бликаше кръв. Ножът вече не беше в нея. Беше в ръката му и той замахна с острието към Пол, но от кухнята изскочи Тед и се метна върху него. Двамата се строполиха на земята. Михаил замахна яростно към Броди, който го ритна и се опита да избяга.

Ножът одраска бузата на Тед и той изохка. Но вече се намираше достатъчно далеч, така че Каган можеше да застреля руснака, без да се притеснява, че ще го улучи. Пол изстреля два куршума зад дясното ухо на Михаил и този път, когато руснакът се строполи на пода, беше сигурен, че наистина го е убил.

Андрей. Къде е Андрей?

Той се извърна отново към предния прозорец.

Беше подгизнал от пот. Едва си поемаше дъх. Знаеше, че са минали само две минути, но заради ожесточената схватка имаше чувството, че е изтекло много повече време.

Бебето продължаваше да плаче. После внезапно спря.

В същия момент Каган чу гласа на Андрей, но този път не от слушалката. Беше слаб и сякаш идваше от някакво място извън къщата. Пол предположи, че руснакът вика, но експлозиите го бяха оглушили и се налагаше да се напряга, за да разбере какво му казват.

— Пьотър! — изкрещя Андрей.

— Чувам те — отвърна той, като имаше чувството, че собственият му глас сякаш идваше изпод земята.

— Свърши ли се, Пьотър?

— Ти кажи! — каза Каган, прицелвайки се към наполовина счупения прозорец.

Вятърът навя още сняг в стаята.

— Изключих предавателя си, — извика Андрей. — Клиентите и паханът не могат да ни чуят.

— Какви ги вършиш? През цялото време си стрелял твърде високо. Ако беше атакувал фронтално, сега щях да съм мъртъв.

— Ти спомена съдбата. Реших да оставя Михаил и Яков да решат вместо мен. Ако бяха спечелили, това щеше да означава, че детето е трябвало да бъде доставено на нашите клиенти.

— Мислех, че не вярваш в съдбата. — Пол продължи да държи прозореца на мушка.

— Разбира се, че вярвам. Аз съм руснак.

— Кажи ми защо размисли.

— Тази вечер се случиха някои неща.

— Да, беше доста напрегната Бъдни вечер.

— Паханът ме нарече с разни думи — каза Андрей.

— Какви думи?

— Шибаняк. Говно. Сукин син.

— Проявил е голямо неуважение.

— Съюзи се с клиентите срещу мен. Заплаши ме. По-лошо, заплаши моето семейство.

— А никой не може да заплашва семейството ти.

— Така е. И аз ще го предам. Къде според теб да поискам да бъдат преместени жена ми и дъщерите ми? Познаваш Анна. Къде би й харесало?

— Като се има предвид какво е времето тази вечер, може би на някое топло място. — Каган си спомни защо родителите му бяха избрали Маями.

— А може би й е омръзнало да живее близо до вода и ще се зарадва на смяна на обстановката.

— Това е нещо, което трябва да обсъдиш с нея.

— Веднага щом приключим тук — каза Андрей. — Двамата с теб трябва да половуваме. Ако ще минавам на вражеска страна, не мога да оставя враговете си живи, защото ще тръгнат след мен и семейството ми.