Дейвид Морел: Шпионинът, който дойде на Коледа

Каган го намери и го махна.

— Къде е предавателят?

— В една от ръкавиците ми. Когато ме събори на земята, я бутнах под онзи стол.

Докато търсеше предавателя, Пол изкрещя:

— Мередит, знаеш къде да отидеш. Побързай. Коул, той им каза, че се криеш зад шкафа. Намери си друго място.

— Но те обещаха, че няма да ни наранят! — възпротиви се Броди, като повиши глас. — Никога не бих изложил сина си на опасност!

— Но го направи.

— Не! Всичко, което искам, е да защитя семейството си. Мередит, просто се опитвах да ви помогна, на теб и на Коул. Сигурен съм, че ме разбираш.

— Чуй ме — каза му Каган. — На кого ще повярваш? На жена ти и сина ти, които ми имат доверие, или на онези мъже отвън, които са готови да направят всичко, за да вземат бебето? Повярвай ми, ще ни убият всички, без дори да се замислят. Никога не оставят свидетели.

— Всичко, което исках, беше да…

— За бога, млъкни и помогни на семейството си!

Спотаен във всекидневната, Каган чу как Мередит бърза към пералното помещение, където беше скрила бебето.

Нямаше представа къде е решил да се скрие Коул, а и не смееше да попита, защото Андрей щеше да чуе през микрофона, който Пол беше свалил от Броди. Канеше се да изключи предавателя или да даде воля на гнева си, като хвърли микрофона на тухления под и го счупи, но внезапно осъзна, че устройството може да му е от полза.

Пъхна слушалката в лявото си ухо и каза в микрофона:

— Андрей?

— Разкайваш ли се, приятелю? — попита злобно руснакът. — Предупредих те как ще свърши всичко.

Пол отправи следващите си думи инстинктивно към прозореца.

— В къщата има компютри. Изпратих имейл за помощ. Полицията идва насам.

— Не, Пьотър. Когато обсъждахме нещата с моя не особено добър шпионин, той ми каза, че достъпът до интернет е блокиран с парола.

— С парола значи — повтори Каган, като гледаше към Тед.

Броди изглеждаше вцепенен от бъркотията. После внезапно промърмори:

— Ще се погрижа за това. — Той пропълзя през всекидневната, промъкна се през чекмеджетата в коридора и влезе в кабинета си.

— Дай ми пакета, офертата ми още е в сила — каза рязко Андрей. — Можеш да си тръгнеш.

— Защо ли не ти вярвам? — рече Каган в микрофона.

— Тогава помисли върху това. Заради глупостта ти ще си изпатят и други хора. Ти си виновен за всичко, което ще се случи с това семейство. Те ще умрат по твоя вина.

Пол не се стърпя и погледна през рамо — първо към тъмното перално помещение, където се криеше Мередит с бебето, после към светлината в кабинета на Тед, която навярно идваше от екрана на монитора. Чу как пръстите на мъжа тракат по клавиатурата.

„Къде е Коул?“ — запита се той.

— Но ако ми дадеш пакета — продължи Андрей, — ще оставя семейството живо.

— Независимо от това, че са свидетели?

— Само мъжът ни видя. Но ще направя изключение и ще му пощадя живота, както и този на жена му и сина му. Ще сме далеч от Санта Фе, преди полицията да успее да се организира. Не рискувам много, като оставям семейството живо. Това е жест към теб, Пьотър, защото ценя приятелството ти, въпреки че ти не държиш на моето. Дай ми пакета. Приеми наказанието си. Щом имаш съвест, поне ще знаеш, че няма да пострадат други заради теб.

— Това е бебе, Андрей. Не е пакет. Ако направя това, което искаш, какво ще стане с него?

— Нашите клиенти ще го задържат, за да накарат Хасан да се откаже от каузата си и да стане отново лекар. Така е по-добре за тях, защото ако го убият, ще го превърнат в светец. В речите си Хасан обещава на последователите си, че ще се бори неуморно за постигането на траен мир. Докато се кълне „никога няма да се откажа“, около него ще се събират хиляди. Щом се оттегли, последователите му ще бъдат толкова разочаровани, че с каузата му ще бъде свършено.

— А като мине една година? Две? Какво ще стане с детето тогава? — попита Каган.

— Ще позволят на Хасан и жена му да го виждат от време на време на улицата. То има белег по рождение на лявата пета.

— Да, с формата на роза.

— Това ще е доказателство, че то още е живо, че не са го подменили. Хасан и жена му ще се страхуват за живота му и никога няма да се осмелят да възобновят делото си.

— Продължаваш да наричаш бебето „то“. Не е „то“, Андрей. „Той“ е. Момче. Човешко същество.

— Пьотър, знаеш, че има само обекти. Ако беше запомнил това, нямаше да си създадеш тези неприятности. Как е истинското ти име?

Каган не отговори на въпроса. Интересуваше го друг въпрос, много по-важен.