Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

Те се струпваха на куп, разделяха се, събираха се отново, всички устремени в една посока. Мъжете се поздравяваха, подсвиркваха, подвикваха и пееха. По повърхността на водата се носеше изхвърлен от корабите боклук.

— Това наистина е цял град — възкликна Харви. — Диско беше прав. Това е град!

— Не е голям — каза Диско. — Около хиляда души живеят тук, а оттатък е Девата — той посочи едно празно пространство, където не се виждаха лодки.

„Тук сме“ заобиколи северната флотилия. Диско махаше с ръка на многобройните си приятели и хвърли котва така изкусно, като че бе със състезателна яхта на финал. Флотата на Бенкс отминава с мълчание доброто мореходство, а на некадърниците се смеят всички.

— Дойде време за мойвата — извикаха от „Мери Чилтън“.

— Добре ли върви? — запитаха от „Крал Филип“.

— Хей, Том Плат! Ще дойдеш ли днес на вечеря? — обадиха се от „Хенри Клей“. Въпроси и отговори се кръстосваха във всички посоки. Хората се бяха срещали по-рано, бяха ловили риба с лодки в мъглата и няма друго място в морето, където да се разменят клюки, както на Бенкс. Изглежда, всички бяха осведомени за спасението на Харви и питаха дали вече можеше да си изкарва хляба сам. Младите се закачиха с Ден, който веднага в тон, остроумно се осведомяваше за здравето им, обръщайки се към тях с градските им прякори, което съвсем не им се нравеше. Сънародниците на Манюел му бърбореха на техния език. Дори мълчаливият готвач беше яхнал утлегара и разговаряше на галски с един свой приятел, черен като него. След като завързаха шамандури на въжето на котвата, лодките се спуснаха напред и се присъединиха към тълпа от други лодки, закотвени на около миля разстояние. Шхуните се люлееха и гмуркаха на безопасно разстояние една от друга, подобно на майки-патици, които очакват своята челяд, а малките лодки се разпръскваха встрани като непослушни патенца.

Когато стигнаха до скупчените лодки, ушите на Харви пламнаха, тъй като отвсякъде чуваше забележки за своето гребане. Край него бърбореха на диалекти, които се срещат от Лабрадор до Лонг Айлънд. В тях се примесваше португалски, неаполитански, френски, езикът на франките, галски. Отвред долитаха песни и викове, ругатни. Изглеждаше, че той е прицелената точка на всички. За първи път в живота си се стесняваше. Може би причината за това беше, че напоследък бе живял тъй дълго само сред рибари — същите диви лица, които сега се появяваха и изчезваха в клатушкащите се малки лодки. Леки, дълги вълни, разделени на около шестстотин метра една от друга, се надигаха бавно и върху гърбиците им разноцветните лодки се нареждаха в редици. Там те се задържаха за миг и се открояваха като прекрасен фриз на фона на небето, а мъжете в тях ръкомахаха и приказваха. В следващия момент отворените устни, махащите ръце и голите тела изчезваха, докато дойдеше друга вълна, която носеше съвършено нови хора, същински марионетки в куклен театър. Харви се бе захласнал.

— Внимавай! — извика Ден и посочи мрежата, която потапяше. — Когато ти кажа да теглиш, тегли. Пасажът от мойва може да се появи всяка минута. Къде ще останем, Том Плат?

Като блъскаше, разбутваше и дърпаше, като поздравяваше стари приятели тук и се заканваше на отдавнашни врагове там комодорът Том Плат успешно направляваше малката си флотилия към подветрената страна през гъстата тълпа и веднага трима-четирима започнаха да изтеглят котвите си с намерение да се приютят на завет при „Тук сме“. Изведнъж се разнесе гръмогласен смях, тъй като една лодка полетя неудържимо напред и собственикът й задърпа въдиците с бясна скорост.

— Притегни въжето! — завикаха двадесетина гласа.

— Какво става? — запита Харви, когато лодката мина покрай тях в посока на юг. — Не е ли на котва?

— На котва е, разбира се, но въжето й е хлабаво — обясни със смях Ден. — Някой кит се е оплел в него. Дърпай, Харв! Ето ги!

Морето около тях като че се покри с облаци и притъмня, а след това водата се накъдри от ята дребна сребриста риба. В едно пространство от около пет или шест акра заподскача треска като пъстърва през май. Зад пасажа от треска няколко сиво-черни кита разпенваха водата.

Тогава всички започнаха да крещят и да теглят котвите си, за да бъдат заедно с групата. Съседните въдици се объркваха и всеки си казваше първото, което му идваше на езика. Дърпаха яростно въжетата, заплашваха и наставляваха другарите си. Дълбоката вода се пенеше като току-що отворена бутилка с газирана вода и треска, хора и китове заедно се нахвърлиха към нещастната стръв. Мрежата на Ден едва не събори Харви. Но в цялата дива неразбория Харви все пак успя да съзре малкото злобно око на кита, който плуваше по повърхността на водата, и както му се стори намигаше. Този поглед той не би могъл да забрави — напомняше му много погледа на слоновете в цирка. Въдиците на три лодки се оплетоха и безгрижните морски ловци трябваше да ги извлекат на половин миля разстояние, за да ги оправят.