Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

— Няма какво да й казваш — каза Диско. — По-добре си полегни, Джейсън Оли.

Трудно се успокоява човек, който е загубил само за трийсет секунди единствения си син, спечеленото през лятото и средствата си за живот.

— Всички бяха от Глостър, нали? — запита Том Плат, като безпомощно въртеше в ръцете си една халка от лодка.

— А, това няма значение — отвърна Джейсън, изстисквайки мократа си брада. — Тази есен ще возя летовници на изток от Глостър. Той се облегна тежко на перилото и запя:

— Ела с мене! Ела долу! — викна Пен, като че ли имаше право да дава заповеди. Погледите им се срещнаха и пребориха в четвърт минута.

— Не зная кой си ти, но ще дойда — каза Джейсън примирително. — Може и да си върна част, част от деветте хиляди долара. — Пен го поведе в кабината и плъзна вратата след себе си.

— Това не е Пен — извика чичо Солтърс. — Това е Джейкъб Болър и той си е спомнил Джонстаун! Никога не съм виждал такива очи на главата на човешко същество. Какво да правим сега? Какво да правя сега?

Чуваха се гласовете на Пен и Джейсън, които говореха едновременно. След това Пен продължи сам, а Солтърс свали шапката си, тъй като Пен се молеше. Не след дълго младият човек се изкачи по стълбите, по лицето му имаше едри капки пот и той изгледа екипажа. Ден все още хълцаше на щурвала.

— Той не ни познава — изохка Солтърс. — Трябва всичко да започне отначало, играта на дама и всичко останало. Да видим какво ще ми каже.

Пен заговори и всички разбраха, че говори на непознати.

— Помолих се — каза той. — Нашите хора вярват в молитвата. Молих се за живота на сина на този човек. Моите близки се издавиха пред очите ми, жена ми и другите, и децата. Човек може ли да бъде по-мъдър от своя създател? Никога не съм се молил за техния живот, но сега се помолих за момчето на този човек и съм сигурен, че той ще бъде спасен.

Солтърс погледна въпросително Пен, за да разбере дали той наистина си спомняше.

— Колко време съм бил луд? — изведнъж запита Пен. Устните му потръпваха.

— Стига, Пен! Никога не си бил луд — започна Солтърс. — Само малко разстроен…

— Видях как къщите се удариха в моста и после изведнъж избухна пожар. Друго не помня. Кога се случи това?

— Не мога да издържам! Не мога да го понеса — изхлипа Ден. След него зарида и Харви.

— Преди около пет години — отвърна Диско с треперещ глас.

— Тогава някой се е грижил непрекъснато за мене през цялото време. Кой е той?

Диско посочи Солтърс.

— Не съм! Не съм! — извика морякът-фермер, като чупеше ръце. — Ти изработваше дори двойно повече, отколкото е нужно за прехраната ти, и аз ти дължа пари, Пен. Половината от моята четвърт част от лодката е твоя…

— Вие сте добри хора. Виждам това по лицата ви. Но…

— Майчице — прошепна Дългия Джек, — и през всичките ни пътувания този човек е бил с нас! Той е просто омагьосан.

Отстрани заби камбаната на някаква шхуна и нечий глас извика от мъглата:

— Диско! Научи ли за „Джени Кушмън“?

— Открили са сина му — извика Пен. — Застанете мирно и приемете спасението господне!

— Джейсън е тук на борда — отговори Диско с развълнуван глас. — Там не намерихте ли някого?

— Намерихме един. Беше се закачил между някакви дъски точно срещу нас. Трябва да са били от бака. Главата му е малко наранена.

— Кой е той?

Сърцата на екипажа на „Тук сме“ биеха в един ритъм.

— Май че е младият Оли — провлечено отговори гласът.

Пен вдигна ръцете си и каза нещо на немски. Харви можеше да се закълне, че повдигнатото му лице беше озарено от светлина.

— Слушайте! — продължаваше бавно гласът. — Вие ни се присмивахте онази нощ.

— Сега не ни е до присмех — отвърна Диско.

— Зная, но да ви признаем честно, когато намерихме младия Оли, бяхме на дрейф.

Оказа се неукротимата „Кери Питмън“. На палубата на „Тук сме“ избухна смях.

— Не е ли по-добре да пратите стария при нас на борда? Имаме повече стръв и въжета за котви. Може би няма да го искате, но във всеки случай за проклетия брашпил нямаме достатъчно хора. Ще се грижим за него. Той е женен за лелята на жена ми.

— С лодката ще ви пратя каквото искате — каза Трууп.

— Нямаме нужда от нищо, освен, разбира се, от котва, която да ни държи. Слушайте! Младият Оли се разчувства. Пратете ни стария.

Пен извади от вцепенението Джейсън, а Том Плат го отведе с лодката. Той тръгна без дума на благодарност, без да знае какво го очаква. Лодката се скри в мъглата.