Ръдиард Киплинг: Смелите моряци

След дълбокия сън, прояснил духа, ума и сърцето, човек отива на закуска с вълчи апетит. Момчетата изпразниха цяла тенекиена чиния със сочни парченца риба — същите кървящи парчета, които готвачът беше събрал през нощта. После измиха съдовете и на големите, които вече бяха излезли на риболов, нарязаха свинско за обеда, измиха бака, напълниха лампите, извадиха въглища и вода за кухнята и провериха предния трюм, където държаха припасите. И днес времето беше чудесно, — меко, приятно и ясно. Харви дишаше с пълни гърди.

През нощта бяха надошли много шхуни и осеяха морето навред с платна и лодки. Далеч на хоризонта се стелеше димът на презокеански параход и помрачаваше синевината, а на изток се открояваха платната на друг голям кораб. Диско Трууп пушеше до покрива на кабината, с едно око следеше лодките наоколо, а с другото — една муха на главната мачта.

— Когато татко се държи по този начин, значи, обмисля нещо много важно — прошепна Ден, — решава нещо много важно за всички ни. Залагам си надницата и дела, че скоро ще хвърлим котва. Татко познава треската и цялата флотилия знае, че той я познава. Виждаш ли как ни следват, постепенно и съвсем невинно, но се промъкват и ловят риба близо до нас? Тази е „Принц Лебо“ от Четъм. Още от снощи се мъкне след нас. А ей там, онази голямата, с кръпка на предното платно и нов кливер е „Кери Питмън“ от Западен Четъм. Няма дълго да задържи платната си, освен ако късметът й от миналия сезон не се обърне. Нищо друго не прави, освен че дрейфува. Няма котва, която да може да я задържи… Когато татко пуфка дима така на малки колелца, той изучава рибата. Ако сега го заговорим, ще се вбеси. Последния път, когато го пресякох, взе един ботуш и го запрати по мене.

Захапал лула между зъбите си, Диско Трууп рееше напред невиждащ поглед. Както казваше синът му, той изучаваше рибата — използваше опита и знанията си за Бенкс против плаващата в собствените си води треска. Той приемаше натрапчивото присъствие на чуждите шхуни като признание на силата си. Но тъй като работата все пак се свеждаше до пари, по-добре би било, ако се изплъзне и закотви кораба на място, където нямаше да има други, докато станеше време да се отиде до „Девата“ — онова оживено място, където рибата изскачаше отвсякъде. Диско Трууп си мислеше и за времето, за ветровете, теченията, храната и за други най-дребни неща, свързани с улова на десеткилограмовата треска и, което е за отбелязване, самият той започваше да прилича на треска. Най-после извади лулата от устата си.

— Тате — прошепна Ден, — ние свършихме каквото трябваше. Не може ли да поизлезем малко? В това време може да се улови нещо.

— Но не с тези червени дрехи, нито с мокрите кафяви обувки. Дай му нещо по-подходящо.

— Татко е доволен, това оправя нещата — радостно каза Ден и задърпа Харви към кабината. В това време Трууп тръгна надолу по стълбата с ключ в ръка. — Татко държи резервните ми дрехи там, където може да ги наглежда, защото мама казва, че съм разсеян.

Той затършува в едно долапче и след три минути Харви се издокара с рибарски ботуши, които стигаха до средата на бедрата му, с дебел син пуловер, доста кърпен по ръкавите, чифт плетени ръкавици с един пръст и непромокаема шапка.

— Сега вече заприлича на моряк — каза Ден. — Хайде, по-бързо!

— Дръжте се наблизо — извика им Трууп — и не се движете много сред другите лодки. Ако някой ви попита какви са плановете ми, кажете истината, тъй като нищо не знаете…

Една малка лодка с надпис „Хети С.“ се поклащаше отзад до шхуната. Ден сръчно я отвърза и леко скочи върху дъските на дъното й. Харви тромаво падна след него.

— Така не се скача в лодка — забеляза Ден. — Ако имаше вълнение, щеше да отидеш право на дъното. Трябва да се научиш да скачаш.

Ден нагласи халките на греблата, седна на предната седалка и започна да следи движенията на Харви. Момчето се беше учило да гребе в басейните на Едирондекс и гребеше по женски, но леките весла се различаваха много от твърдите два и половинметрови морски гребла, които затъваха в малките вълни. Харви дишаше тежко.

— Късо! Греби накъсо! — извика Ден. — Ако гребеш така спънато, ще обърнеш лодката, в каквото и да е море. Лодката е чудесна, нали? Много я обичам.

Малката лодка беше безукорно чиста. На носа й имаше малка котва, две дамаджани с вода и към седемнадесет сажена тънко кафяво въже за въдици. На кнехта, точно под дясната ръка на Харви, до един неугледен чук се намираше рупор, къс харпун и още по-къса дървена пръчка. Няколко въдици с много тежки топчета и двойни кукички за треска, всички грижливо завити на квадратни блокчета, бяха забодени на мястото си до планшира.