Елизабет Гаскел - Кранфорд

— Моля, госпожице, това не е никой друг, а Джем Хърн — каза Марта, като го представи по този начин. Тя беше така задъхана, че аз като че ли я виждах да се боричка с него, преди да го накара да преодолее неохотата си да бъде представен на тази изискана театрална сцена: гостната на мис Матилда Дженкинс. — И моля, госпожице, той иска да се ожени за мен веднага. И моля, госпожице, ние искаме да си вземем наемател, само един тих наемател, за да свързваме двата края; и ние сме готови да наемем, която и да е удобна къща и, мила мис Мати, мога ли да се осмеля, дали имате нещо против да живеем в една къща? И Джем иска това толкова много, колкото и аз. (Към Джем)… Какъв си дебелак! Защо не ме подкрепиш?… Но той наистина иска да направим така, много иска… нали, Джем?… Само че нали виждате, зашеметил се е, дето трябва да говори пред фини хора.

— Не е там работата — намеси се Джем, — а че ти изведнъж така ме изненада, а аз не съм си мислил да се женим толкова скоро. И твоите припрени приказки могат да объркат човек. Не че съм против, госпожице (обръщайки се към мис Мати), само че Марта е винаги много припряна, като й влезе нещо в главата, а женитбата, госпожице… женитбата, ако мога така да кажа, приковава човека. Ами право да си кажа, няма да имам нищо против, след като вече се оженим.

— Моля, госпожице — каза Марта, която подръпваше ръкава му и го побутваше с лакътя си и по всякакъв начин се опитваше да го прекъсне, докато той говореше, — не му обръщайте внимание, той ще се съгласи. Ами че той снощи ме молеше и молеше, и колко пъти ме е искал, още повече, че му казах, че и дума не може да става още много години напред, а сега той просто е стреснат от тази внезапна радост. Нали така, Джем, и ти искаш да си вземем квартирант, както и аз. (Последва силно сръгване в ребрата.)

— Ами да! Ако мис Мати иска да живеем в една къща… иначе нямам намерение да ми се пречкат разни чужди хора — каза Джем с такава липса на такт, че можах да забележа как Марта се вбеси, тъй като се опитваше да представи нещата като че ли тяхното най-голямо желание е да си имат квартирант и че всъщност мис Мати ще изглади пътя им към щастието и ще се окаже най-голямата благодат за тях, ако само се съгласи да живее при тях.

Самата мис Мати беше силно смутена и от двамата. Тяхното или по-скоро Мартиното внезапно решение и желание да се жени я обърка и се изпречи между нея и замисления от Марта план, който тя беше взела присърце. Мис Мати започна:

— Бракът е много сериозно нещо, Марта.

— Действително е така, госпожице — обади се Джем. — Не че имам нещо против Марта.

— Не ме оставяше на мира и все ме питаше да кажа кога точно ще се женим — каза Марта с пламнало лице, готова да се разплаче от яд, — а сега ме засрамва пред господарката ми и пред всички.

— Не, Марта, недей, хайде, недей! Само че на човек му се иска да си поеме дъха — каза Джем, опитвайки се напразно да я хване за ръката. Тогава, като видя, че е по-дълбоко засегната, отколкото предполагаше, направи опит да се овладее и с още по-чистосърдечно достойнство, което само преди десет минути дори не можех да си представя, че притежава, той се обърна към мис Мати и каза:

— Надявам се, че знаете, госпожице, че се чувствам задължен да зачитам всеки, който е добър към Марта. Винаги съм гледал на нея като на своя бъдеща съпруга, а тя неведнъж ми е говорила за вас като за най-добрата жена на света. И макар че простата истина е, че не желая да си правя живота сложен с обикновени наематели, вие във всеки случай, госпожице, ще ни направите чест, ако дойдете да живеете при нас, и сигурен съм, че Марта ще стори всичко, което може, за да се чувствате удобно. А пък аз ще стоя колкото може повече настрана, а това, струва ми се, ще е най-доброто, което един такъв непохватен мъж като мен може да направи.

В това време мис Мати припряно сваляше очилата си, изтриваше ги и отново ги слагаше и все пак успя да каже:

— Моля ви, не избързвайте с женитбата си заради мен! Моля ви, недейте! Женитбата е нещо толкова сериозно и тържествено.

— Мис Матилда ще помисли по вашето предложение, Марта — казах аз. Предимствата, които тяхната идея предлагаше, ми направиха силно впечатление и аз не желаех да изпусна възможността да размислим по въпроса. — Убедена съм, че нито тя, нито аз ще забравим някога твоята доброта, нито пък вашата, Джем.

— Ами така си е, госпожице! Разбира се, аз имам най-добри намерения, макар че малко се сащисах от това напиране веднага да се женя, така да се каже, и може да не се изразявам съвсем както трябва. Но, разбира се, че искам. Само дайте ми време да свикна. Хайде, Марта, жено, няма смисъл да плачеш така и да замахваш по мен, щом се приближа.