Елизабет Гаскел - Кранфорд

Следващата сутрин дойде вестта, официално и неофициално, че Таун ънд каунти банк е прекратила плащанията. Мис Мати беше разорена.

Тя се опита да говори спокойно с мен, но когато стигна до голия факт, че ще трябва да живее с пет шилинга на седмица, не можа да не пророни някоя сълза.

— Не плача за себе си, мила — каза тя, изтривайки очите си. — Плача, струва ми се, заради тази глупава мисъл как майка ми би жалила, ако знаеше какво става. Тя винаги се е грижила много повече за нас, отколкото за себе си. Но не един бедняк живее с по-малко средства от мен, а аз не съм много екстравагантна и, слава богу, след като платя за овнешкия врат и дам заплатата на Марта и наема, няма да имам нито грош дългове. Горката Марта, мисля, че ще й е мъчно да ме напусне.

Мис Мати ми се усмихна през сълзи. Тя много би искала да можех да видя само усмивката й, а не сълзите.

Добър пример беше за мен, а, струва ми се, и за много други начинът, по който мис Мати пристъпи веднага към икономии, които знаеше, че трябва да направи при променилите се обстоятелства. Когато слезе долу да говори с Марта и да й съобщи новината, аз се измъкнах с писмото до Господаря Дженкинс и отидох до дома на синьора, за да получа точния адрес. Помолих синьората да запази тайна. Наистина в маниера й на жена на военен се чувстваше известна стегнатост и резервираност и тя винаги говореше колкото е възможно по-малко, освен под напора на силно вълнение. Имаше и още нещо, което правеше тайната ни двойно по-сигурна, синьорът вече се беше съвзел дотолкова, че очакваше с нетърпение след няколко дни отново да започне да пътува и да прави фокуси; и той, и жена му заедно с малката Фийби щяха да напуснат Кранфорд. Намерих го да разглежда голям плакат в червено и черно, в който се описваха уменията на синьор Брунони. Там липсваше само името на града, в който щеше да се състои следващото представление. Той и жена му бяха така погълнати от задачата да изпишат с най-голям ефект червените букви (можеше да ги напишат и като заглавие с отличаващ се шрифт), че мина известно време, преди да мога да задам въпроса си насаме. И аз направих някои предложения, но се разколебах съвсем искрено в разумността им в момента, в който синьората изказа своите съмнения и аргументи по този важен въпрос. Най-после получих адреса, който записах, както го чух, и той ми се стори твърде странен. На път за дома пуснах писмото в пощата и после за минута останах загледана в дървения квадрат със зяпналия разрез в него, застанал като преграда между мен и писмото, което само преди миг държах в ръката си. Както животът си отива, така и то си отиде и никога нямаше да се върне. Морските вълни ще го подхвърлят и може би дори ще го опръскат, ще бъде носено под палмите и ароматът на тропика ще проникне в него; този малък къс хартия, така близък и обикновен само преди час, се беше втурнал в бяг към далечни, диви страни отвъд реката Ганг. Но нямаше време за губене в такива размишления. Побързах да се върна у дома, защото мис Мати можеше да почувства отсъствието ми. Марта ми отвори вратата с подпухнало от плач лице. В момента, в който ме видя, тя отново избухна в сълзи, сграбчи ръката ми, повлече ме навътре и като затръшна вратата, ме запита дали наистина всичко, което мис Мати е казала, е вярно.

— Никога няма да я оставя! Не, няма! Така й рекох и й казах, че не мога да си представя как й даде сърце да ме предупреждава да напусна. Нямаше да имам очи да го направя на нейно място. Да не съм аз такава никаквица като Рози на мисис Фиц-Адъм, дето й се опънала заради заплатата си, след като е живяла седем и половина години на едно място. Казах й, че във всеки случай не съм такава, дето ще слугува на Мамон 75 75 Древносирийски бог на богатствата, олицетворение на алчност. — Б.пр. , защото мога добре да разбера кога имам добра господарка, ако тя не може да разбере кога има добра прислужница…

— Но, Марта — казах аз, прекъсвайки я, докато си триеше сълзите.

— Да ги нямаме такива: „Но, Марта!“ — отвърна тя на моя укорителен тон.

— Чуй нещо разумно…

— Не ща да чувам нищо разумно — каза тя, вече овладяла напълно гласа си, който се давеше от хълцане. — Нещо разумно значи това, което някой друг има да каже. Аз пък си мисля, че това, което аз казвам, е съвсем разумно, но — разумно или не — ще го кажа и ще си държа на него. Имам пари в спестовната банка и си имам голям запас от дрехи, и нямам намерение да напускам мис Мати. Няма, ако ще да ме предупреждава по сто пъти на ден.