Елизабет Гаскел - Кранфорд

Мислех, че може би връзките ми с Кранфорд ще прекъснат след смъртта на мис Дженкинс или поне само ще си кореспондирам, нещо, което толкова много прилича на личния контакт, колкото и връзката между живите свежи цветя по поляните и изсушените цветя в албумите, които някога съм виждала (мисля, че ги наричат „Hortus Siccus“ 15 15 Хербаризирани градински цветя (лат.). — Б.пр. ). Ето защо бях приятно изненадана, когато получих писмо от мис Поул (тя идваше редовно да погостува една седмица у дома след ежегодния ми престой у мис Дженкинс) и в него тя предлагаше да й отида на гости; а после, няколко дни след като приех поканата, пристигна записчица от мис Мати, в която тя ми съобщаваше с доста заобикалки и много смирено, че ще й доставя голямо удоволствие, ако прекарам една-две седмици при нея, преди или след като постоя при мис Поул; „тъй като, пишеше тя, след смъртта на милата ми сестра, зная много добре, че не мога да предложа нищо привлекателно и само благодарение на това, че приятелките ми са толкова мили към мен, мога да се радвам на компанията им.“

Разбира се, обещах да отида при мис Мати веднага след като приключи гостуването ми у мис Поул; още на другия ден, след като пристигнах в Кранфорд, отидох да я видя, чудейки се как ли ще изглежда къщата без мис Дженкинс, и малко се страхувах от промените, които щях да заваря. Мис Мати се разплака още щом ме видя. Тя беше явно развълнувана в очакване на моето посещение. Постарах се да я успокоя и разбрах, че най-голямата утеха от моя страна са искрените похвали за покойната й сестра, които изказах от все сърце. При споменаването на всяка една добродетел, приписвана на сестра й, мис Мати поклащаше бавно глава, докато накрая, като не можа да сдържи сълзите си, които вече се лееха мълчаливо тя закри с кърпичка лицето си и зарида на глас.

— Мила мис Мати! — казах аз и взех ръката й в своята, защото действително не знаех по какъв начин да й кажа колко много ми е жал за нея, останала сам-самичка на света.

Тя махна кърпичката от лицето си и каза:

— Мила моя, бих предпочела да не ме наричаш Мати. Тя не харесваше това име, но боя се, че аз вършех много неща, които тя не харесваше — а сега нея я няма. Ако обичаш, душичке, би ли ме наричала Матилда?

Обещах й честно и още същия ден заедно с мис Поул започнахме да упражняваме новото име; постепенно отношението на мис Матилда по този въпрос стана известно в целия Кранфорд и всички ние се опитвахме да не казваме името, с което бяхме свикнали, но опитите ни бяха толкова безуспешни, че постепенно се отказахме.

Гостуването ми у мис Поул мина много спокойно; толкова дълго време мис Дженкинс беше водещата фигура в Кранфорд, че сега, когато вече я нямаше, като че ли никой не знаеше как да покани вечер гости. Почитаемата мисис Джеймисън, на която самата мис Дженкинс винаги отстъпваше почетното място, беше дебела и инертна и зависеше твърде много от благоволението на прислужниците си. Ако си наумяха господарката им да покани гости, те й напомняха да направи това, ако ли не, тя самата не предприемаше нищо. Така че имаше много повече време, докато мис Поул плетеше, а аз шиех бащините си ризи, да слушам някогашните истории, които тя разказваше. Винаги когато отивах в Кранфорд, вземах със себе си много неща за шиене; тъй като нито се разхождахме много, нито пък четяхме много, за мен това беше идеалното време да свърша тази работа. Един от разказите на мис Поул се отнасяше до някаква забулена любовна история отпреди много години, смътно подозирана и загатната.

Не след дълго дойде време да се преместя в дома на мис Матилда. Видях, че се притеснява и вълнува в желанието си да ме настани удобно. Докато разопаковах багажа си, тя неведнъж отиваше до откритата камина, отдръпваше се и отново се приближаваше, за да стъкне огъня, а той от непрекъснатото ръчкане гореше още по-зле.

— Ще ти стигнат ли чекмеджетата, мила? — питаше тя. — Не зная как точно ги подреждаше сестра ми. Тя имаше превъзходна система. Сигурна съм, че само за една седмица тя би могла да научи коя да е прислужница да разпалва много по-хубав огън от този тук, а Фани е вече от четири месеца при мен.

Въпросът за прислугата беше повод за непрестанни оплаквания и това никак не ме учудваше, защото ако господата в „отбраното общество“ на Кранфорд бяха малко на брой или почти ги нямаше, то сред по-нисшите слоеве млади мъже се намираха в изобилие. Миловидните спретнати прислужнички можеха да си изберат желания „ухажор“, а техните господарки, без да изпитват като мис Мати някакъв мистериозен ужас от мъжете и женитбата, можеха все пак да чувстват известна тревога да не би главите на хубавичките им прислужнички да бъдат завъртени от дърводелеца или месаря, или зарзаватчията, които поради призванието си бяха принудени да идват в къщата и които, за зла врага, бяха обикновено приятни и неженени. Възлюбените на Фани, ако ги имаше изобщо, предизвикваха постоянна тревога у господарката й, а мис Матилда я подозираше в толкова много флиртове, че ако тя не беше такава хубавица, аз бих се усъмнила в съществуването им. Според работния им договор й беше забранено да има „ухажори“ и макар че, мачкайки края на престилката си, тя беше отговорила съвсем невинно: „Моля, госпожице, никога не съм имала повече от един“, мис Мати забрани съществуването и на този един. Но някакъв призрак на мъж като че ли витаеше из кухнята. Фани ме уверяваше, че само си въобразявам, а пък на мен ми се стори, че веднъж забелязах пешовете на едно мъжко палто да се шмугват в килера, когато слязох за нещо вечерта до стаята с припасите; а друг един път, привечер, когато часовниците ни горе бяха спрели и аз слязох да видя колко е часът, имаше някакво странно видение, много подобно на млад мъж, притиснато между големия, изправен до стената часовник и отворената кухненска врата; и на мен ми се стори, че Фани грабна припряно свещта и върху циферблата на часовника падна сянка, но тя съвсем сигурно ми каза колко е часът, а той се оказа с половин час по-напред, както впоследствие разбрахме от биенето на черковния часовник. Но аз не желаех да увеличавам тревогите на мис Мати, като й спомена за подозренията си, още повече, че на другия ден Фани ми каза, че кухнята била такава една особена и из нея имало разни чудновати сенки, че умирала от страх да стои там, „защото, знаете ли, мис, не виждам живо същество от шест часа вечерта до десет, докато мис Мати позвъни и ме повика за молитва“.