Елизабет Гаскел - Кранфорд

— Ето визитната му картичка — каза мис Дженкинс, подавайки я на мис Джеси, която наведе глава над нея, а в това време мис Дженкинс ми кимаше, намигаше и правеше странни физиономии, а устните й образуваха едно дълго изречение, от което, естествено, не разбрах ни дума.

— Може ли да се качи тук? — попита мис Дженкинс най-после.

— Ами да, разбира се! — отговори мис Джеси, сякаш искаше да каже: това е ваш дом и вие можете да каните в него всеки посетител, където пожелаете. Тя грабна някаква плетка на мис Мати и започна бързо да плете, а аз забелязах как цялата трепереше.

Мис Дженкинс позвъни и нареди на прислужничката, която се появи, да въведе майор Гордън. След малко в стаята влезе висок приятен мъж с открито лице на около четиридесет или малко повече години. Той се ръкува с мис Джеси, но не можа да я погледне в очите, тъй като тя беше вперила поглед в пода. Мис Дженкинс ме попита дали бих отишла да й помогна да приберем бурканите със зимнина в килера, и макар че мис Джеси ме дръпна за полата и ме погледна с умоляващ поглед, аз не посмях да откажа на мис Дженкинс. Вместо да прибираме бурканите в килера обаче, ние отидохме в столовата да си приказваме. Там мис Дженкинс ми разказа какво й бил разправил майор Гордън: как той бил в един и същи полк с капитан Браун, как се запознал с мис Джеси, която тогава била едно сладко момиче в разцвета на своите осемнадесет години, като познанството прераснало в любов от негова страна, макар че изминали няколко години, преди той да заговори за това, как, като наследил едно хубаво имение в Шотландия, завещано му от някакъв негов чичо, той направил предложение за женитба на мис Джеси, но тя му отказала с толкова много вълнение и явна горест, че той бил сигурен, че не е безразлична към него, и как разбрал, че пречката била коварната болест, която още тогава неминуемо заплашвала сестра й. Тя била споменала, че лекарите й предрекли големи страдания и че освен нея нямало никой друг, който да гледа клетата Мери или да ободрява и утешава баща й по време на болестта. Те имали дълги разговори и когато тя отказала да му обещае, че ще се омъжи за него, когато всичко свърши, той се ядосал, оттеглил се окончателно и заминал за чужбина с мисълта, че тя е безсърдечна и че за него ще е най-добре да я забрави. Той пътувал из Изтока и се прибирал в родината си, когато в Рим видял в „Галиняни“ известието за смъртта на капитан Браун.

Точно в този момент мис Мати, която отсъстваше цялата сутрин и току-що се беше прибрала, нахлу в стаята с лице, на което се четеше слисване и възмутено благоприличие.

— Мили боже! — каза тя. — Дебора, в гостната седи един господин и си е сложил ръката на кръста на мис Джеси!

Очите на мис Мати се бяха разширили от ужас. Мис Дженкинс веднага я скастри:

— И точно така е трябвало да постъпи. Върви, Матилда, и си гледай работата.

Думите на сестра й, която до този момент беше образец на женска благопристойност, нанесоха такъв удар на мис Мати, че тя излезе дваж по-зашеметена от стаята.

Бяха изминали много години след тази случка, когато видях мис Дженкинс за последен път. Мисис Гордън поддържаше топли, сърдечни връзки с всички в Кранфорд. Мис Дженкинс, мис Мати и мис Поул й бяха ходили на гости и се върнаха с чудесни описания на къщата, съпруга, дрехите и вида й, защото за щастие нещо от ранната прелест на мис Джеси се беше възвърнало, а тя се оказа година или две по-млада, отколкото ни се бе струвало. Очите й били все така прекрасни, а и трапчинките й подхождали много, сега, когато беше мисис Гордън. По времето, за което говоря, когато видях мис Дженкинс за последен път, тя беше вече остаряла и немощна и бе позагубила нещо от волевия си характер. Малката Флора Гордън гостуваше на госпожиците Дженкинс и когато влязох в стаята, тя четеше на глас на мис Дженкинс, която лежеше отпаднала и доста променена на канапето. При моето влизане Флора остави настрана „Скитникът“.

— А — каза мис Дженкинс, — ти ме намираш променена, мила. Вече не виждам, както виждах преди… Ако Флора не беше тук да ми чете, не зная как щяха да минават тези дълги дни. Чела ли си „Скитникът“? Чудесна книга… чудесна… и много поучителна за Флора (което сигурно щеше да е вярно, ако тя можеше да прочете половината от думите, без да срича, и ако можеше да разбира значението на всяка трета от тях), и много по-хубава от онази странна книга е особеното име, заради която капитан Браун загина, докато я четеше… онази книга от мистър Боз, нали знаеш „Старият Поз“. Когато бях дете, ама това беше много отдавна, аз играх ролята на Луси в „Старият Поз“. — И тя бърбореше още дълго, достатъчно дълго, за да може Флора да прочете още нещо от „Коледна песен“ 14 14 Разкази от Дикенс. — Б.пр. , книгата, която мис Мати беше оставила на масата.