Елизабет Гаскел - Кранфорд

— Мистър Хогинс казва, че не й остават много дни, нека й спестим този удар — казала мис Джеси, разтърсвана от чувства, на които не смеела да даде воля.

— А как ще се справите, мила? — попитала мис Дженкинс. — Вие няма да можете да издържите. Тя непременно ще види сълзите ви.

— Бог ще ми помогне… Аз няма да се издам… Тя беше заспала, когато дойде вестта — може би още спи. Тя ще е така безкрайно нещастна не само поради смъртта на баща ни, но и при мисълта какво ще стане с мен. Толкова е добра към мен.

Тя вдигнала очи към тях с кротък поглед, изпълнен с искреност и преданост. Мис Поул казала след това на мис Дженкинс, че едва издържала погледа й, като знаела как в действителност мис Браун се отнася към сестра си.

Те обаче постъпили според желанието на мис Джеси. Щели да съобщят на мис Браун, че баща й бил изпратен да пътува по служба за кратко време във връзка с железопътната линия. Успели някак си да й кажат, но мис Дженкинс не знаела как точно станало това. Мис Поул щяла да остане при мис Джеси. Мисис Джеймисън била изпратила да разберат как са. Това е всичко, което научихме тази нощ, а това беше скръбна нощ. На следващия ден местният вестник, който мис Дженкинс взе, беше описал подробно трагичната злополука. Тя заяви, че очите й били много отслабнали, и ме помоли да чета. Когато дойдох до думите „доблестният джентълмен се беше зачел задълбочено в един брой на «Пикуик», който току-що беше получил“, мис Дженкинс тържествено и дълго клати глава и накрая въздъхна:

— Бедният, мил, заслепен капитан!

Трупът щеше да бъде пренесен от гарата в енорийската черква, за да бъде погребан там. Мис Джеси твърдо беше решила, че ще го изпрати до гроба, нищо не бе в състояние да я разубеди. Самообладанието, което си беше наложила, я караше да бъде едва ли не упорита; тя устояваше на всички молби на мис Поул и увещания на мис Дженкинс. Накрая мис Дженкинс отстъпи и след известно мълчание, което, страхувам се, предвещаваше дълбокото неодобрение на мис Дженкинс, тя заяви, че ще придружи мис Джеси на погребението.

— Не е редно да отивате сама. А ако аз допусна това, то ще е против всякакво благоприличие и човечност.

На мис Джеси като че ли съвсем не допадна тази уговорка, но нейната упоритост, ако можем да я наречем така, се беше изчерпала след решителното й настояване да отиде на погребението. Убедена съм, че бедното създание е жадувало да поплаче. Искала е да бъде сама на гроба на баща си, за когото тя е била всичко на света, и е искала да даде воля на сълзите си поне за половин час, далеч от погледите, без да бъде прекъсвана от съчувствието на приятелките си. Но това не можеше да стане. Същия следобед мис Дженкинс изпрати да купят един ярд черен креп и старателно се зае да го пришие към малкото копринено черно боне, което вече споменах. Като привърши, тя го сложи на главата си и погледна към нас да потърси одобрението ни — възхищението тя презираше. Изпитвах дълбока мъка, но една причудлива мисъл, каквато понякога идва неканена в съзнанието ни в дни на най-дълбока скръб, ме накара да си представя бонето като боен шлем в момента, в който го зърнах. И с това, боне, някакъв хибрид — полушлем, полужокейски каскет, — мис Дженкинс присъствала на погребението на капитан Браун и сигурна съм, нежно и любещо е подкрепяла мис Джеси и с неоценима твърдост я е оставила да изплаче най-горките си сълзи, преди да си тръгнат.

Междувременно мис Поул, мис Мати и аз се грижехме за мис Браун, а никак не беше лесно да се облекчи страданието й при нейните безкрайни оплакваният и капризничене. Но ако ние се чувствахме така обезсърчени, как ли се е чувствала мис Джеси! И ето че тя се върна почти спокойна, като че ли беше придобила нова сила. Свали жалейните си дрехи и влезе бледа и мила, като поблагодари на всяка от нас с топло и бързо ръкостискане. Успя дори да се усмихне с една едва забележима, сладка, замръзнала усмивка, като че ли искаше да ни увери, че ще има сили да издържи, но погледът й внезапно предизвика сълзи в очите ни, много повече, отколкото ако направо се беше разплакала.

Уговорихме се с мис Поул да остане да будува през цялата дълга нощ с нея, а пък на сутринта мис Мати и аз щяхме да се върнем да ги отменим и да дадем възможност на мис Джеси да поспи няколко часа. Но на сутринта мис Дженкинс се появи на закуска, екипирана със своето боне — шлем, и нареди мис Мати да си остане вкъщи, тъй като самата тя имала намерение да отиде и да помогне при гледането на болната. Тя очевидно изпитваше възбуда, породена от приятелски чувства, която прояви, като изяде закуската си права и се накара на всички вкъщи.