Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

— Ян Яник.

— А, извинете… сбъркал съм номера — промърморих и затворих. Изтрих отпечатъците по слушалката и се върнах в колата.

Подкарах бавно мерцедеса към дома му и се замислих. В офиса нямаше да стане. В къщата в най-добрия случай щеше да е трудно. Но той караше велосипед… От това можеха да изскочат възможности, които не бях предвидил.

Прегледах фактите, които знаех. Имахме две места — в дома му и в работата, те не бяха подходящи. Може би някъде между тях. Почудих се дали да не си купя велосипед и да го следя по-отблизо, за да видя какви възможности имах, но ми се стори прекалено голяма и несигурна импровизация. Трябваше ми място за засада, на което да го причакам и което да съм подготвил и да контролирам.

Отново се замислих за уличката „Старият мелничарски път“. Ако си с кола, никога не би минал по нея, защото е по-бавна алтернатива на четирите платна на новата улица със същото име, която се намираше точно до нея. Но ако си на велосипед, тя е по-удобният път. И не само теоретично — Яник я използва тази сутрин. Имаше много голяма вероятност да мине пак по нея, като се прибира у дома.

Върнах се на старата уличка. Минавал бях по нея по-рано, разбира се, но исках да я огледам пак, този път през призмата на новопридобитата информация за начина на придвижване на Яник до работа.

Това, което видях, ми хареса. Улицата имаше две тесни платна и очевидно не се използваше много. Тревата от двете страни беше висока и по асфалта бяха нападнали листа, които обичайно натовареният трафик измиташе. Дърветата покрай платното бяха подкастрени, за да не падат изсъхнали клони, а изсеченото беше струпано на големи купчини. Растителността от източната страна, там, където пътят се извиваше от „Мелничарски път“, беше по-гъста и на два километра по-нататък беше невъзможно да се види голямата пътна артерия, дори шумът от трафика беше приглушен почти напълно. От западната страна имаше телена ограда с табели, които предупреждаваха:

УНИВЕРСИТЕТСКИ АКАДЕМИЧЕН РЕЗЕРВАТ, НЕ ПРЕМИНАВАЙ!

Зад телената ограда се виждаха пусти меки хълмове, очевидно собственост на „Станфорд“, и там случайни минувачи не бяха желани.

Там, където пътят се свързваше с магистралата, колите можеха да завиват наляво, но в натоварените часове левият завой беше забранен — още една причина шофьорите да не се интересуват от тази улица. Но западната й страна преминаваше плавно във велосипедна алея, успоредна на „Мелничарски път“, която после завиваше наляво по „Джуниперо Сера“. Това беше маршрутът на Яник. Вдигнах очи и сякаш за да докажат предположението ми, две жени на велосипеди се спуснаха по колоездачната алея на магистралата и минаха покрай мен. Кимнах. Мястото ми се струваше подходящо. Сега само трябваше да намеря начин да го превърна в поле за действие.

Върнах се обратно, откъдето дойдох, сухите листа пукаха под стъпалата ми. Между старата и новата улица с име „Мелничарски път“ имаше строителна площадка, до която се стигаше по къс мост. Приближих се и видях, че се извисява над поток, който се извиваше от старата уличка и поемаше към резервата на „Станфорд“ от другата страна. Минах по моста и се обърнах назад. Проклет да бъда, ако се виждах от пътя. Наистина много добре.

Под моста имаше бетонна стена, изпоцапана с графити. Боята изглеждаше стара и на някои места рисунките се подаваха само на сантиметри над водната повърхност. Предположих, че тук децата играят през лятото, когато е по-топло, водата е по-ниска или изобщо я няма. Тогава сигурно мястото е много привлекателно за пушене на джойнт, тийнейджърски непохватни опипвания или младежки вандализъм.

Върнах се горе при моста, а от там — до строителната площадка. Беше заобиколена от телена ограда, имаше всякакви съоръжения, но не се виждаха работници и изглеждаше изоставена също като улицата. Поредица от табели на оградата предупреждаваха:

ВНИМАНИЕ

ГАЗОВ ТРЪБОПРОВОД

СТАНЦИЯ 3

ГРАД ПАЛО АЛТО

В сенките на дърветата и сред абсолютната тишина тези знаци и станцията изглеждаха като реликви, които бъдещите поколения ще открият и ще им се чудят, но това ще стане много години след като днешната драма свърши.

Цял час се разхождах по пътя, запаметявах детайлите, търсех резервни маршрути, усъвършенствах плана. След това се върнах при колата. Време беше за пазаруване.

В място, наречено „Шпионски магазин“, в Сан Франциско си купих бинокъл „Юкон Вайкинг Про“ 2х24 за нощно виждане. В магазин на РЕИ 14 14 REI — водеща верига магазини за стоки за планинарство, излети, къмпинг, спорт. — Б.пр. в Маунтън Вю си взех чисто черен екип за джогинг на „Ъндър Армър“ 15 15 Under Armour — фирма производител на спортни стоки. — Б.пр. — горнище, клин, ръкавици, черна плетена шапка, голяма черна чанта за кръста и черна самозалепваща се лента. В оръжеен магазин на име „Рийд“ в Санта Клара се сдобих с професионално фенерче на „Шуърфайър“ — в диаметър нямаше и осем сантиметра, но светлинният му поток беше 500 лумена 16 16 Лумен — единица за светлинен поток. Електрическа крушка от 100 вата има светлинен поток от 1100 лумена. — Б.пр. . Накрая от магазин на „Нордстром“ в търговски център в Пало Алто си купих маратонки „Найк“.