Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Извърна глава и за миг погледът му стана отнесен. Чудех се какво ли се появи пред очите му.

— Защото всичко е объркано — отвърна той. — Преди хората мислеха, че една система е объркана, когато се опитва да реагира на криза. Но това не е объркване. Объркване има в система, която не може да реагира на криза.

— За каква криза говориш?

Той отпи от бирата си. Погледна ме и веднага поклати глава, сякаш беше разочарован.

— Щом питаш, значи няма да разбереш.

— Да видим.

— Говоря за Америка. Гумите й са спукани, не си ли забелязал? И какво се очаква да направиш, ако ти пука? Да се включиш в протестен марш? Да изпратиш писмо на лицемерния си конгресмен? Какво?

От опит знаех, че хора, които изразяват политическите си възгледи само с метафори или пламенни обобщения, са фанатици. Може би и Хилгър беше такъв. Или пък се опитваше да прикрие истинските си пристрастия, или липсата им. Или пък с целия този разговор целеше да ме накара да се разкрия, да научи нещо за мен. Или пък всичко, взето заедно.

— Не знам — казах. — Какво трябва да се направи?

Психотерапевтите наричат това „отразяване“: да повтаряш думите на пациента като въпрос. Бях си имал вземане-даване с достатъчно армейски психиатри в миналото и смятах тази техника за тъпа и дразнеща, а тя е толкова основна, че дори някои компютри са програмирани да работят по нея. Но може да създаде усещане за емпатия или в този конкретен случай — илюзия за емпатия, която да накара събеседника да се разкрие. Но на Хилгър не му мина този номер.

— Каквото можеш — отсече той кратко. А знаех много добре, че в неговия случай това означава много.

Изчаках с надеждата, че ще добави нещо, което да ми свърши работа. След миг той продължи.

— Жалко, че така се стекоха обстоятелствата при нас. Изпитвам уважение към теб. Трябва да можем да работим заедно. Работя с много хора като теб.

— В какъв смисъл като мен?

Той сви рамене.

— Умни. Независими. Достатъчно прозорливи, за да вникнат в нещата до дъно.

Усетих манипулацията, но не знаех накъде се опитва да ме насочи.

— Нямам представа за какво говориш.

— Разбира се, че имаш. Знаеш, че демокрацията е просто една красива картинка. И че за да осигурим оцеляването й и запазим красотата й, определени хора винаги са вършили някои тайни работи.

— Убийства?

— Точно така.

— Преврати?

— Разбира се.

— Отвличания?

Той сви рамене.

— Можем да ги наречем „необикновени транспортирания“.

— Абу Гариб 7 7 Абу Гариб — град в Ирак, край Багдад. След последната американска инвазия в Ирак затворът в града е използван от предвожданата от САЩ коалиция, която завладява азиатската страна. През април 2006 година става ясно, че американските надзиратели са измъчвали задържаните, като са насъсквали против тях кучета, малтретирали са ги сексуално, и т.н. — Б.пр. ?

Той поклати глава.

— Не ти говоря за Абу Гариб. Там нещата станаха точно както не трябва. Казват, че случилото се там е неморално. Глупости, по-лошо е. Некомпетентно е. Все едно бяха тръгнали на излет. Много хора знаеха и чакаха разрешение. Както можеше да се очаква, след като се разчу, трябваше да отскочим в обратната посока заради вниманието на медиите.

— Не каза ли вицепрезидентът 8 8 Вицепрезидентът на Джордж У. Буш — Дик Чейни. — Б.пр. , че мъченията с вода не са кой знае какво? И това стана след Абу Гариб.

— Повярвай ми, правилните хора имаха много повече свобода преди Абу Гариб. А вицепрезидентът не знае какво говори. Никой от политиците не знае. Точно това се опитвам да ти кажа. Че с такива хора под прожекторите повече отвсякога правилните неща трябва да се вършат тайно.

Добре, значи това било: „Ние с теб сме професионалисти и всички други са некомпетентни“. Ако си мислеше, че това ще го спаси, когато всичко приключи, много бъркаше.

Погледнах го.

— Нима? И как разбираш кога нещо е правилно?

Той отвърна на погледа ми.

— Когато е необходимо.

— И кога е необходимо?

— Когато се нуждаеш от него и няма друг начин да го постигнеш.

— И откъде знаеш, че няма друг начин? Никога не си ме питал.

— Някои неща просто ги знаеш.

— И защо не ме попиташ сега?

Той поклати глава.

— Сега не те питам. Сега ти казвам. Затова трябваше да мина през Докс. Защото е задължително да стане.

Последва дълго мълчание. Опитах се да не мисля за Докс. Изчистването на съзнанието ми помогна да държа потенциалното си желание да убия Хилгър под контрол.