Бари Айслър: Рейн-сан: Реквием за един убиец

— Видяхте ли? — подхвърлих на израелците, а Боаз се усмихна.

Паркирахме малко по-далеч от уреченото място, на едно хълмче с изглед към бензиностанцията. Боземан, както и жилището му, бяха връзка с Хилгър, затова трябваше да внимаваме.

След пет минути един син фиат спря в ъгъла на паркинга на бензиностанцията, далеч от колонките. Изчакахме една минута, през която наблюдавахме с бинокъл района, но не видяхме друга кола, която да го следва.

Нафтали ни закара. С Боаз имахме пистолети „Хеклер и Кох“, които бяха готови за стрелба. Когато стигнахме на бензиностанцията, видяхме, че Боземан седи сам в колата си.

Отворих прозореца си.

— Да ви видя ръцете, господин Боземан — казах.

Той се подчини и ние се приближихме. Хвърлих поглед на задната седалка, беше празна. Добре.

— Пази ми гърба — помолих Боаз.

Тази фраза никога не ми е давала пълно спокойствие. Но щом беше достатъчно добра за Докс, значи и за мен трябваше да е достатъчно добра.

— Пазим те — успокои ме Боаз и аз слязох от колата.

Боземан направи същото.

Стояхме под дъжда и се гледахме. По изражението на Боземан си личеше, че е наистина уплашен.

— В беда ли съм? — попита ме той и аз си помислих: „Слава богу, че този човек е цивилен, а не изпечен професионалист.“

— Ще ви дам информация — отвърнах — и ще очаквам и вие да ми дадете информация в замяна. Честна сделка, нали?

Боземан кимна и погледна нервно към Боаз и Нафтали.

— Човекът, когото познавате като Джеймс Хилман, се подвизава и под името Джим Хилгър. Работи за ядрените интереси на ислямистите. Прекарал е контрабандно радиологическо взривно устройство в Ротердам. Мръсна бомба.

Боземан пребледня.

— О, боже мой!

— По реакцията ви разбирам, че не сте знаели в какво се замесвате — казах. Очаквах, че както е притеснен, ще започне да се оправдава. Така и направи.

— Никога не съм знаел. Никога. Те така и не ми казаха, а аз си помислих…

— Наркотици? — предложих му аз.

— Да, само наркотици. О, боже мой! — лицето му от бяло стана зелено. Стори ми се, че ще повърне.

— Господин Боземан, това е много важно. Вие сте се срещали днес с Хилгър, нали?

Той кимна. Аз махнах на Боаз и той слезе от колата.

— Осигурихте ли му достъп до рафинерията? — попитах.

— Той… трябвало да вземе нещо от контейнера. Наредих да донесат контейнера от пристанището и да го складират на територията на рафинериите.

— Защо?

— Имам повече права за достъп в рафинериите. А Хилман — Хилгър — той ми каза да направя така.

— Поглеждали ли сте какво има в контейнера?

— Веднъж се опитах. Имаше две кутии, но и двете бяха заключени.

— Добре. Пуснахте ли Хилгър при контейнера?

Замръзналото му изражение беше достатъчен отговор.

— Бомбата е с поставен детонатор — заключи Боаз.

Боземан се обърна, преви се надве и повърна. Погледнах Боаз.

— Можеш ли да я обезвредиш?

Той сви рамене.

— Мога да обезвредя всичко. С подходящите инструменти. И ако имам достатъчно време. И достъп, разбира се.

— Добре, ще успееш, ако имаме късмет — казах и се обърнах съм Боземан. — Чуйте ме, трябва да се овладеете. Все още можем да оправим нещата, но трябва да побързаме. И имаме нужда от информация. Къде е сега Хилгър?

— Аз… не знам.

Не зададох правилно въпроса. Боземан беше силно притеснен и умът му започваше да зацикля. Реагираше прекалено ограничено, усещах го.

— Подсказа ли ви с нещо намеренията си? — попитах. — Спомена ли кога напуска града, или че ще се срещнете по-късно, нещо такова?

— Каза, че ще дойде пак утре — отвърна Боземан. — Каза ми… че не можел да свърши всичко наведнъж. Носеше голяма платнена торба и когато си тръгваше, тя беше пълна.

— Вероятно с вестници — отбелязах. — Пратили са ги заедно с бомбата, за да си мислите, че е взел нещо важно от контейнера. Значи ви каза, че ще дойде пак?

— Да, за да вземе останалото.

— Нищо не е останало. Единствената причина още да не е взривил бомбата е, че трябва да ви убие преди това. Къде го видяхте за последен път? Някъде на публично място ли?

— Да, беше… пред входа. Там има охрана. И той се опита да… искаше да…

— Какво?

— Искаше да отида заедно с него на гарата. Но аз не можех.

— Търсел е достатъчно усамотено място, където да ви убие. Това е.

— Но ако иска да ме убие и знае, че съм тук, защо просто…

— Не е такава бомба — поясни Боаз. — Експлозията е малка. Може и да не убие никого. Радиацията нанася пораженията, най-вече като предизвиква паника.