Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

— Може би. Имам местен приятел, който ще ни донесе подаръци. Не е хубаво да отиваме с празни ръце.

Имаше право. Съществуваха толкова неизвестности. Ако носехме оръжие, увеличавахме шансовете да вкараме тихо Боземан в апартамента му, да го контролираме заедно с другите хора, които намерим в жилището, и да внушим необходимия страх, който да му развърже езика. Трябваха ни и други средства, с които евентуално да проследим Хилгър, ако беше в града.

— Ще ти се обадя пак в петнайсет часа — казах. — Да видим докъде сте стигнали.

Намерих едно барче с интернет. Казваше се „Давай направо“, намираше се в странична уличка близо до „Ледсеплейн“. Слязох по стълбите при компютрите, за да видя какво ми е пратил Канезаки. На половината път ме лъхна тежък и замайващ мирис на канабис и за втори път тази седмица се върнах в мислите си в Сайгон от младостта ми. Бях в отпуск и пушех тайландски цигари 22 22 Тайландски цигари — Thai Stick — вид канабис от Тайланд, популярен през 60-те и 70-те години. Състои се от отбрани пъпки на специален вид марихуана, набучени на пръчици. — Б.пр. , които един предприемчив тиловак беше внесъл с военен полет от Банкок. Ледената ми същност пое дълбоко дима и споменът стана почти физически. Припомних си какво е да си тийнейджър с умения да убива и право да ги използва, на шестнайсет хиляди километра от дома, оцеляващ както дойде. Мислех си, че никой преди нас не е идвал тук, бяхме като Нийл Армстронг на луната, само че ни беше още по-добре, имахме си хормоните и адреналина, възбудата и страха, младежко любопитство и смъртоносни инстинкти на хищници. Вярвахме, че сме специални, помазани за своите роли, кръстени от опита си, детството ни беше погубено така безвъзвратно, че беше станало безполезно като стара змийска кожа. Другото щеше да дойде по-късно — ужасът, осъзнаването на цената, разкаянието. Но по време на отпуск в Сайгон в дъното на тъмния бар „Донг Кои“, надрусани с канабис и чувстващи се като богове, нямахме никаква представа какъв е залогът и кой ще трябва да го плаща.

Барът беше място с приглушено осветление и нисък таван, подът бе покрит с червена теракота, а стените бяха потъмнели от трупан с години дим. Имаше игрални машини, маси за билярд, бар от тъмно дърво и няколко черни стола край него. В един от ъглите върху възглавници седяха пет-шест младежи, пушеха трева и разговаряха. В другия имаше три компютъра, всичките свободни. Носеше се лека хаус музика. От единия компютър влязох във форума, през който контактувах с Канезаки. Както беше обещал, досието на Боземан и негови снимки ме чакаха. Записах си каквото ми беше необходимо, а останалото запомних. Прочистих браузъра и без много да му мисля седнах на бара. На него имаше табела:

СПЕЦИАЛНА ОФЕРТА:

БЯЛА ВДОВИЦА И СУПЕР ПАЛМ ПАУЪР, ХОЛАНДЕЦ 24 ЕВРО.

ТАЙЛАНДЕЦ, ТРИ ГРАМА, 12 ЕВРО.

Хм, тайландец. Тази гадост още се продаваше.

Погледнах си часовника. Имах близо пет часа до срещата си с Боаз.

Барманът се приближи към мен, беше висок мъж с изтъняваща кестенява коса.

— Какво да ви донеса? По дяволите!

— Тайландец — казах. — И някакви вестници.

Свих си една цигара. Ще си дръпна само няколко пъти, помислих си. Да си припомня какво е след толкова години.

Дръпнах съвсем леко, но въпреки това се закашлях, а барманът се усмихна. Не за първи път виждаше кашлящ мъж на средна възраст, в това не се съмнявах. Донесе ми чаша вода и пак се отстрани.

На ледената ми същност й хареса. Дадох й да си дръпне още веднъж, този път влезе по-лесно, след това трети.

Какво, по дяволите, правиш? — казах си. Погледнах ужасен джойнта и го загасих. Бях изтощен, щях да сваля гарда, а бях насред операция. Да не би да се опитвах да се самоубия?

Обаче странно как миризмата, а сега и вкусът върнаха спомена за Сайгон. Никога преди и след това не съм пушил трева. За мен това преживяване беше свързано изцяло с Виетнам.

Ще се оправиш, казах си. Беше само малко. Голяма работа…

Усетих как периферията на сетивата ми се замъгли. Всъщност, беше приятно. Напомни ми за времена, които не осъзнавах, че ми липсват. Усетих колко напрегнат съм бил откакто получих съобщението на Хилгър в Париж. Сексът с Дилайла и многото алкохол онази вечер… сякаш се опитвах да избягам от себе си, да анестезирам нещо вътре в мен.

Понякога имах нужда от упойка. Защото това, което научаваш за себе си, когато най-накрая страхът те завладее, никак не е красиво. Разбираш, че личността, която си мислил, че си, твоята неделима и постоянна същност, е просто една обвивка, крехка и чуплива. Страхът разрушава фасадата. И след като видиш какво има зад нея и го приемеш, ставаш много по-различен от всички, които не са преминали това изпитание. Остаряваш, а те остават невръстни деца. Всичко ти става безпощадно ясно, а те се утешават с илюзии. Поглеждаш в бездната и виждаш как и тя те поглежда, а те дори не знаят, че тя съществува. И ги мразиш заради всичко това.