Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

— Аз… о, мамка му, стана малко конфузно — измънка той. — Наистина си мислех, че ще умра, въпреки че аз… о, по дяволите.

Лежеше там, скърцаше със зъби и трепереше, а сълзите се търкаляха тихо по лицето му. Поставих ръка на рамото му.

— Отпусни се — казах му. — Поплачи си.

— Защо трябва да става пред теб? — попита ме, като се смееше през сълзи. — Ти никога не повръщаш, никога не плачеш и ще ме майтапиш за слабостта ми до края на живота ми.

— Ще разкажа на всичките ти приятелки — заканих се и той отново се разсмя през сълзи.

Кризата трая около минута, след това свърши.

— Благодаря, че ме спаси — каза той, после се огледа. — И на всички вас. И на теб, Боаз, който и да си. Никога няма да го забравя.

— Радвам се, че можах да помогна — отвърна Боаз. — И съжалявам за изгарянето.

Докс извърна глава към Канезаки.

— Къде сме, между другото?

— В Сингапур — поясни Канезаки. — Отиваме към частен самолет на „Чанги“. Ще сме там след пет минути.

— Пет минути — повтори Докс. — Добре, защото искам да ви разкажа един виц.

— Няма нужда — казах, защото познавах чувството за хумор на Докс.

— Кажи го — подкани го Боаз с момчешка усмивка.

— Заклех се, че ще кажа на Джон вица за кабунга, ако изляза от това премеждие жив, и смятам да удържа на думата си, дори и надрусан с морфин.

— Наистина няма нужда… — опитах пак, но той вече започваше.

— Трима мисионери били пленени от жестоко аборигенско племе насред джунглата — погледна към Боаз. — Нали не го знаеш?

Боаз поклати глава.

— Продължавай.

— Та аборигените ги вързали и ги завели при вожда, който по една случайност говорел английски. Вождът им казал: „Ние сме враждебно племе, нищо че сте мирни хора и сте мисионери. Имате само два избора, смърт или… кабунга“. И посочил първия мисионер: „Избирай!“ Човекът не знаел какво е кабунга, но знаел какво е смърт и че не иска да умре. Погледнал вожда и отвърнал: „Избирам… кабунга“. Вождът вдигнал ръце и се провикнал: „Кабунга!“ Изскочили десетина воини. Хвърлили нашето момче на земята, свалили му дрехите и го изчукали.

— Всичките ти вицове са все на една и съща тема. Усещал ли си се? — вметнах аз.

— Шшшт, на мен ми харесва. Продължавай — насърчи го Боаз.

— Тогава вождът погледнал втория мисионер и го попитал: „Какво избираш, приятелю? Смърт или… кабунга?“ Човекът вече знаел какво е кабунга и не искал нито едното, нито другото. Ако избере смъртта, това ще е самоубийство, а то е грях според религията му. Преглътнал и казал на вожда: „И аз избирам кабунга“. Вождът вдигнал ръце и се провикнал: „Кабунга!“ Пак изскочили десетина воини и направили с него същото каквото и с първия, всичко продължило цял час. Накрая, като свършили, вождът погледнал и третия мисионер и го попитал: „Какво да бъде, приятелю? Смърт или кабунга?“ Третият бил изгледал вече повече кабунга, отколкото можел да понесе. И макар да знаел, че самоубийството е грях, че смъртта е самият край, не можел да си представи да се подложи на кабунга. Затова събрал целия си кураж, вирнал брадичка, погледнал вожда право в очите и заявил: „Избирам смърт!“ Вождът вдигнал ръце и се провикнал: „Смърт! Но преди това кабунга!“

Боаз отметна глава назад и се заля от смях, а неговата веселост беше заразителна. След секунди целият ван кънтеше от смях. Както каза и Докс, размина се на косъм. Смехът беше една от реакциите на стреса. Щеше да има и други.

— Почакай, почакай — хилеше се Боаз, докато си изтриваше сълзите. — И аз знам един. Трима мисионери…

И вече нямаше спиране. Имах усещането, че когато всичко това свърши, пак ще се виждаме с Боаз. И нямах нищо против.

На „Чанги“ Канезаки си показа документите на един униформен охранител. Човекът каза нещо по радиостанцията и ни пусна да минем през пропуска с колата.

— Тук добре се получи — казах.

Канезаки се обади на някого по мобилния си.

— Тръгваме — съобщи той. — След две минути — обърна се към мен и ми се усмихна. — Нископоставени приятели на високи места.

Минахме през друг изход към онази част на летището, която предполагах, че е запазена за частни самолети. На пистата имаше над двайсет малки аероплана. Канезаки ни закара до единия. Вратата се отвори и по стълбите слезе млад, късо подстриган мъж. Гърбът му беше изправен, панталонът — с идеален ръб. Ако не беше морски пехотинец, то значи морските пехотинци не съществуваха.

Канезаки натисна един бутон и страничната врата на вана се отвори. Той слезе и отиде при морския пехотинец от другата страна.