Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Завихме наляво по главния кей и продължихме да вървим. Видях, че Канезаки се беше приближил максимално до края на кея. Сигурно Боаз му се е обадил. Господи, отне ни цяла вечност да стигнем. Защо шибаната лодка беше на най-отдалечения кей? — помислих си. Законът на Мърфи. Невероятно.

Хората ни зяпаха, докато вървяхме. Никой не продума, нито се опита да ни попречи.

На петнайсет метра до алеята започнах да си мисля, че ще успеем. Вече виждах дима от ауспуха на Канезаки.

Двама униформени охранители се втурнаха от главната сграда на клуба към кея. Тичаха право към нас. Всеки от тях имаше пистолет в кобура си.

— Там стрелят! — извиках с всички сили. — Побързайте!

За секунда си помислих, че ще се хванат. Те хвърлиха поглед надолу по кея, но после усетих как вниманието им се пренасочи. Погледите им се върнаха на нас и израженията им станаха по-сурови.

Въпреки всичките си правила и пожелания Боаз извади пистолета си по-бързо и от мен дори.

— Не посягайте към оръжието си — казах с висок и равен глас. Насочих пистолета си напред към единия, а Боаз взе на мушка другия.

И двамата мълчаха. Зяпнаха от изненада и вдигнаха ръце. Колкото и да им плащаха, за да охраняват яхтклуба, подобни случки не влизаха в длъжностната им характеристика.

— Към водата! — заповядах. — Скачайте! — никой от тях не помръдна. Насочих гигантското дуло със заглушителя право в лицето на единия и изведнъж се почувствах доволен от застрашителните му размери. — Веднага! — извиках.

Той скочи, без да каже дума. Другият го последва след секунда.

— Много хуманно от твоя страна — оцени Боаз, когато продължихме напред по кея.

Автоматичната странична врата на вана на Канезаки се плъзна и се отвори. Помогнахме на Докс да влезе, качихме се и ние. Канезаки потегли изкусно.

— Приключи ли с него? — попита ме Боаз.

В първия момент не разбрах за какво ми говори.

— С кого?

— С Хилгър.

Поклатих глава.

— Не беше на яхтата.

— По дяволите! — изруга той. — Дилайла ми каза… — млъкна и се усмихна. — Е, сигурно е сбъркала.

— Разузнаване — отвърнах. — Какво да правиш.

Той се засмя.

— Според мен нещата между вас вървят много по-добре, отколкото признаваш.

Докс лежеше по гръб на пода. Свалих всички останали по него вериги с резачката за метал. Докато режех, Боаз се обади на Нафтали. Той беше на около километър зад нас и съобщи, че никой не ни преследва.

Канезаки отби встрани. Махнах фалшивите регистрационни табели и отново потеглихме.

Нафтали пак се обади да докладва, че все още е чисто.

Изглеждаше, че ще успеем. Свалих шапката и очилата и потупах Докс по рамото.

— Как си?

— Чувствам се смазан.

Така и изглеждаше. Беше бледен и дишаше трудно. Вероятно адреналинът засега го обезболяваше, но това нямаше да продължи дълго. Знаех, че Канезаки има морфин в медицинския комплект. Извадих спринцовка и бих една доза на Докс.

— Сега как е? — попитах го.

— Ура! — провикна се. — Джон Рейн, моят ангел спасител.

Засмях се.

— Кой кара тази кола, между другото? — поинтересува се Докс.

— Аз съм — извика Канезаки от волана. — Том.

— Радвам се да те видя, човече — отвърна Докс, гласът му вече беше поукрепнал, морфинът го бе успокоил. — По-късно ще ти стисна ръката и ще ти благодаря както трябва, но сега съм си полегнал и не мога. А кой е този?

Боаз свали шапката, перуката и очилата.

— Боаз — представи се.

Докс му подаде ръка и израелецът я стисна.

— Не знаех, че Джон има други приятели — рече Докс, малко заваляйки. — Мислех, че съм единственият.

Боаз се усмихна.

— Сигурно затова толкова много искаше да те свали от онази яхта.

— Кожата започва да ме боли — оплака се Докс. — Какво използвахте, момчета? Да не е някакво милиметрово вълново устройство?

— Аз ли съм единственият, който никога не е чувал за тези машинарии — промърморих и Канезаки се засмя.

— Извинявай — каза Боаз. — Калибрирането на вълните не е точна наука. Сигурно имаш изгаряне първа степен, а може и да е втора.

Докс се засмя, но веднага след това направи гримаса.

— Господи, да не мислиш, че ми дреме от някакво си плажно изгаряне? Чичо Фестър се канеше да обезглави Неси.

Канезаки хвърли поглед назад.

— Неси?

— Моля те, не го питай за това — възпрях го.

— Ако се беше появил десет секунди по-късно, щях да пея в девичия хор, да знаеш — заяви Докс, като се смееше и гримасничеше от болка. — По дяволите, бях на косъм.

След това гласът му затрепери.