Дъглас Престън - Черен лед

Пребледнелите офицери на мостика се спогледаха потресени. Глин ги наблюдаваше съчувствено. Знаеше, че дори и при най-добрите обстоятелства, попадането за пръв път под обстрел действа травматично.

— Засичам движение на разрушителя — рече Хауъл, взрян в екрана на радара.

— Мога ли да предложа пълен напред, на курс едно-осем-нула — рече спокойно Глин.

Кърмчията не повтори заповедта, а погледна към капитана.

— Този курс ще ни изкара извън фарватера, ще навлезем в рифовете — рече тя с едва потреперващ глас. — Те не са картирани.

Глин даде знак на Пъпъп.

— Да, шефе.

— Ще минем протока откъм рифовете.

— Ясна работа.

Пъпъп притича и застана до кърмчията.

Бритън въздъхна.

— Изпълнете заповедта.

В носа на кораба се разби прибойна вълна и пяната заля палубата. Пъпъп се взря в мрака.

— Малко по-наляво, ей там.

— Направете го, мистър Хауъл — рече отсечено Бритън.

— Пет градуса наляво руля — рече Хауъл, — застани на курс едно-седем-пет.

Последва миг на напрегнато мълчание. След това се обади кърмчията:

— Изпълнено, сър, има едно-седем-пет.

Хауъл се надвеси над радара.

— Набират скорост, сега вървят с дванайсет възла срещу нашите осем. — Изгледа остро Глин. — И какъв е сега планът ви, по дяволите? — попита. — Мислите, че можем да се надбягваме с онзи негодник ли? Да не сте полудели? След няколко минути ще е достатъчно близо, за да ни потопи със стомилиметровите си оръдия, въпреки електронното заглушаване.

— Мистър Хауъл — рече остро Бритън.

Старши-помощникът замълча.

Глин погледна към своя човек на компютъра.

— Готов ли си? — попита.

Онзи кимна.

Глин надникна навън, към разрушителя. Сам можеше да забележи, че той се движеше вече по-бързо. Дори стар боен кораб като него можеше да развие скорост от трийсет и четири възла. Беше красива гледка: ярък грозд светлини, „захапал кокала“, лъскавите отражения на оръдейните кули във водата. Изчака още миг, остави разрушителя да набере достатъчно скорост.

— Огън по целта!

Беше приятно да се види как два неочаквани гейзера изригнаха около кърмата на разрушителя; да се види как силният вятър отнесе пръските чак до открития мостик; а още по-приятно бе да чуе последвалите след седем секунди два приглушени взрива. Видя как разрушителят зави и застана с борд към вълната.

Откъм разрушителя се чу гръм, после втори: стреляха стомилиметровите му оръдия. Между двата залпа се чу по-високият пукот на 40-мм оръдие. В следващия миг в изблик на безсилна ярост огън откриха всички оръжия на кораба — гроздовете огънчета бяха като някакви маниакални стробоскопни проблясвания на фона на кадифения мрак на морето. Но след като радарът на „Алмиранте Рамирес“ бе безполезен, а „Ролвааг“ затъмнен се измъкваше по нов курс, попаденията бяха, разбира се, неточни — или къси, или твърде дълги.

— Малко по-наляво, шефе — обади се Пъпъп и поглади мустака си, присвил очи в мрака.

— Пет градуса наляво руля — нареди Бритън на кърмчията, без да изчаква Хауъл.

Корабът промени курса си почти незабележимо. Пъпъп се взираше напрегнато. Минутите минаваха мъчително бавно. След това сведе глава към Глин.

— Измъкнахме се.

Бритън го видя как се оттегли в сенките в дъното на мостика.

— Дръж така — нареди тя. — Пълен напред.

Силните гърмежи продължиха да отекват влудяващо всред планинските върхове и смълчаните ледници, ала бумтенето им постепенно затихваше. Скоро навлязоха в открито море.

Трийсет минути по-късно, западно от остров нос Хорн, намалиха хода дотолкова, че да вдигнат в движение работния катер.

Тогава Бритън нареди:

— Заобиколете нос Хорн, мистър Хауъл.

Кабо де Хорнос се появи замъглен в полезрението им, тътенът на стрелбата най-сетне замря, погълнат от воя на вятъра и рева на морето покрай корпуса на кораба. Всичко бе свършило. Глин изобщо не погледна назад, към Исла Десоласион — към ярките светлини на „рудника“, към машините, които още препускаха яростно в изпълнение на въображаемите си задачи. А сега, след като операцията приключи, той усети как дишането му се учестява, ведно с ускоряването на пулса.

— Мистър Глин?

Беше Бритън. Гледаше го — с блестящи, напрегнати очи.

— Да?

— Как ще обясните потопяването на боен кораб на чужда държава?

— Те стреляха първи. Ние действахме при самоотбрана. Освен това нашите заряди само извадиха от строя управлението им. Ще ги потопи пантеонерото.

— Това няма да мине. Ще изкараме голям късмет, ако не прекараме остатъка от живота си в затвора.