Дъглас Престън - Черен лед

— Шефе?

— Да.

— Моето кану гази само шест инча. Никога не съм се безпокоял за подобни неща.

— Знам. Но знам, че приливно-отливните течения тук достигат десет метра при висока вода. Знаеш къде са местата на корабокрушения и къде са подводните козирки. Бъди готов.

— Много добре, шефе.

Глин изгледа как дребният мъж се върна обратно в сенките. След това погледът му се стрелна към Бритън, която бе застанала до командния пулт, заедно с Хауъл и вахтения офицер. Тя наистина бе хубава жена и добър капитан — беше всичко онова, което бе предвидил, че ще бъде. Начинът, по който реагира, когато бе временно лишена от правомощията си — това го впечатли най-много от всичко друго. В поведението й имаше силна проява на лично достойнство и самообладание, дори когато отстъпи командването. Питаше се дали това бе вродено, или бе резултат на предишното й опозоряване.

Воден от импулса, по-рано той бе взел от корабната библиотека стихосбирка на У. Х. Одън. Не бе любител на поезията; винаги му се бе струвала непродуктивен занаят. Беше отгърнал на стихотворението „Прослава на варовика“, заради смътното загатване на връзка с инженерните науки. Изживяването бе на истинско откровение. Нямаше представа за силата на поезията; колко много чувство, мисъл, дори мъдрост можеше да се съдържа в тъй сбития изказ. Хрумна му, че щеше да бъде интересно да обсъди това с Бритън. В крайна сметка тъкмо нейното цитиране на стих от Одън по време на първата им среща, го бе отвело при тази книжка.

Всички тези мисли ангажираха съзнанието на Глин за не повече от секунда. И изчезнаха в мига, в който прозвуча тихият вой на алармена инсталация.

Бритън заговори — гласът й бе отчетлив и спокоен:

— Бойният кораб ни „освети“ с инфрачервения си радар за управление на боя. — Обърна се към Хауъл. — Тревога на всички постове.

Хауъл повтори командата. Засвири друга, много по-силна сирена.

Глин пристъпи напред към своя човек на компютърния пулт.

— Заглуши го — рече тихо.

Усети как погледът на Бритън се стрелна към него.

— Да го заглуши ли? — повтори тя и в напрегнатия й тон се усети нотка на сарказъм. — Мога ли да попитам с какво?

— Със системата за широкообхватно електронно заглушаване на Макдонъл-Дъглас, която е на вашата мачта. Той ще стреля по нас с оръдията си, а може би дори с „екзосет“ 27 27 „Летяща риба“, нисколетяща, трудноуловима от радарите ракета „кораб-кораб“, френско производство. — Б.пр. . Разполагаме с диполни отражатели и ОСББ, за да се погрижим за каквито и да е ракети.

Този път Хауъл се обърна и го погледна изумен.

— Оръжейни системи за близък бой? На този кораб няма нищо подобно.

— Под онези прегради на носа. — Кимна към човека си. — Време е да се поразсъблечем.

Мъжът набра няколко команди, чу се остро изпукване отпред. Глин видя как преградите се смъкват и падат в морето, тъкмо както бе планирано. Разкриха се шест къси дула на оръдията „Фаланкс-Гатлинг“, които, както бе известно на Глин, можеха да изстрелват 20-мм снаряди от обеднен уран срещу идващата ракета при честота от над 3 000 изстрела в минута.

— Господи — рече Хауъл. — Но това е секретно оръжие!

— Наистина.

— Доколкото си спомням, той го нарече допълнителна екипировка за безопасност — речи Бритън с известна нотка на ирония.

Глин се обърна към нея.

— Предлагам в мига, в който почнем електронното заглушаване, да дадете рязко дясно на борд.

— Маневра за избягване? — попита Хауъл. — С този кораб? На него му трябват пет мили разстояние само да спре.

— Много добре го знам. Но въпреки това го направете.

Намеси се Бритън:

— Мистър Хауъл, насочете кораба дясно на борд.

Хауъл се обърна към кърмчията:

— Руля дясно на борд, дясната машина авариен пълен назад, лява машина авариен пълен напред.

Бритън погледна към човека на Глин.

— Приложете всички контрамерки, ако изстреля ракета — диполни отражатели, ОСББ, ако е необходимо.

Последва известно забавяне, после се усетиха вибрации, след като корабът намали ход и започна да завива.

— Това няма да сработи — промърмори Хауъл.

Глин не си даде труда да отговори. Знаеше, че всъщност тактиката им щеше да успее. Дори ако електронните контрамерки не успееха, Валенар щеше да се цели високо в носа, където едно попадение щеше да предизвика много шум с най-малки поражения. Не би опитал да потопи „Ролвааг“, поне засега.

В мрака се източиха две дълги минути. После се видя изригване на светлина от разрушителя — стреляха стомилиметровите му оръдия. Няколко секунди по-късно се чу експлозия вляво от носа на „Ролвааг“, втора, а после и трета, в тъмнината се издигнаха едва забележими гейзери, които вятърът бързо разнесе. Глин забеляза, че както и бе очаквал, снарядите паднаха твърде далеч.