Дъглас Престън - Черен лед

Обърна се към помощник-боцмана.

— Вдигни по тревога главния кубрик.

Помощникът се наведе над микрофона на вътрешнокорабната уредба.

— Главен кубрик, главен кубрик, всички да заемат бойните си постове.

Зави сирената за тревога. Почти мигновено на мостика се появи и отдаде чест командирът на частта за управление на боя.

Валенар отвори едно шкафче и извади доста обемния апарат за нощно виждане, съветско производство. Нагласи очилата на главата си, пристъпи към прозорците и погледна отново навън. Руската технология не бе тъй добра, като на устройствата, произвеждани от американската ITT, но пък руският уред не бе толкова скъп. Погледна към танкера.

През окулярите танкерът се виждаше по-ясно. По палубата се щураха някакви хора, определено се готвеха за отплаване. Но най-смущаващо бе, че те се суетяха около отворения голям товарен люк в средата на палубата. Нещо стърчеше от него; нещо, което Валенар не можеше да види ясно.

Докато наблюдаваше, току над отворения люк избухна малка, но ослепителна експлозия. Този уред за нощно виждане от второ поколение не бе снабден с предпазна система за изключване при свръхсилна светлина. Валенар залитна назад, сграбчи очилата, свали ги и разтърка очи, ругаейки.

— Прицел по уреди — извика той на тактическия офицер. — Да не се използват стомилиметровите оръдия, докато не наредя.

Последва леко колебание.

Макар пред очите му още да плуваха ярки петна, Валенар се обърна рязко към командира на бойната част.

— Слушам, сър — долетя отговорът му. — Прицел по уреди. Данните се прехвърлят към оръжейните системи.

Валенар се обърна към офицера на руля.

— Подгответе се за вдигане на котва.

— Слушам, да се приготвим за вдигане на котвата.

— Как сме с горивото?

— Петдесет и пет процента, сър.

Валенар затвори очи, за да помогне на болезнения блясък да утихне. Извади от джоба си пура и употреби цели три минути, за да я запали. След това се обърна отново към прозорците.

— Американският кораб се движи — докладва вахтеният офицер, надвесен над радара.

Валенар дръпна бавно от пурата. Крайно време беше. Може би в крайна сметка щяха да се закотвят в по-безопасни води, в подветрената част на протока. Биха могли да изчакат бурята там.

— Отделя се от скалата.

Валенар чакаше.

— Завива… Сега е по пеленг нула-осем-пет.

Това не бе курс към подветрените води на протока. Валенар продължи да изчаква, но усети как внезапен, вледеняващ страх сковава сърцето му. Минаха пет минути.

— Все още по пеленг нула-осем-пет, увеличават скоростта до четири възела.

— Продължавайте да следите курса му — рече той.

Страхът го овладя още по-силно.

— Целта завива, скорост пет възла, пеленг едно-едно-пет, едно-две-нула, едно-две-пет…

„Твърде бързо се ускорява за танкер“, помисли си той. Но нямаше никакво значение какви бяха двигателите на огромния кораб; физически бе невъзможно той да изпревари един разрушител.

Извърна се от прозорците.

— Прицел пред мачтата на бака, над водолинията. Искам корабът да бъде осакатен, а не — потопен.

— Целта се движи с пет възла, задържа се на курс едно-три-пет.

„Насочва се към открито море“, помисли си той. „Значи край — Тимер е мъртъв.“

Касео, командирът на частта за управление на боя, докладва:

— Продължаваме да следим целта, сър.

Валенар се опитваше да запази спокойствие, да бъде силен; да не се разкрива пред хората около себе си. А сега повече от всякога се нуждаеше от яснота на мисълта.

Свали пурата, облиза пресъхналите си устни.

— Готови за стрелба — заповяда той.

Глин нарочно пое бавно дъх, за да почувства как въздухът изпълва дробовете му. Както винаги преди акция го бе обзело необикновено спокойствие. Корабът бе подготвен за морски преход, мощните машини бумтяха тихо под краката му. Разрушителят лежеше ниско във водата, ярко петно в мрака на около двайсет градуса вляво зад кърмата им.

Всичко щеше да свърши след двайсет минути. Ала бе въпрос на правилно подбран момент.

Обърна се към далечния ъгъл на мостика. Пъпъп стоеше в сянка, скръстил в очакване ръце. Пристъпи напред, след като Глин му кимна.

— Да?

— Искам да бъдеш готов да помогнеш на кърмчията. Може да се наложи рязко да променяме курса и ще ни трябва опита ти с тези течения и подводната топография.

— Подводната какво?

— Къде са рифовете, къде са плитчините и къде е достатъчно дълбоко, за да мине корабът…