Бърнард Меламъд: Сребърната корона

— „Скъпи равине Лифшиц, след чудодейното оздравяване на майка ми, г-жа Макс Коен, от неотдавнашната й болест, изпитвам порив да покрия с целувки босите ви нозе. Вашата корона направи чудеса и аз я препоръчвам на всичките си приятели. Искрено и вечно Ваша (Г-жа) Естер Полатник,“ Тя е университетска преподавателка.

Прочете още едно:

— „Скъпи равине Лифшиц, Вашата 986-доларова корона излекува напълно и окончателно баща ми от рак на панкреаса със сериозни усложнения в белите дробове и то след като нищо друго не беше в състояние да му помогне. Никога досега не съм вярвал в чудотворни явления, но отсега нататък ще се науча да се съмнявам по-малко. Благодаря на Вас и на Господ. Искрено Ваш Даниел Шварц.“ Адвокат — допълни равинът и предложи на Албърт да вземе книгата. — Вижте сам, г-н Ганс, стотици писма. Албърт не пожела дори да се допре до нея.

— Искам да видя само едно, равине Лифшиц. и то съвсем не е тоя тефтер с безполезни доказателства. Искам да видя сребърната корона на баща ми.

— Това е невъзможно. Вече ви обясних защо не мога да направя подобно нещо. Божията дума е закон божи.

— Тъй като сам споменахте закона, ако до пет минути не видя короната, още утре сутринта ще съобщя за вас и за дейността ви на районния прокурор на Бронкс.

— УУУ — запя Рифкеле и запляска ушите си.

— Млък! — изкрещя Албърт.

— Имайте уважение — извика равинът. — грубер юнг 8 8 грубер юнг (идиш) груб младеж — бел. пр. .

— Ще дам жалба под клетва и районният прокурор ще ви затвори, вас и цялото това съмнително заведение, ако не ми върнете моментално 986-те долара, които ми измъкнахте. Равинът внезапно се разколеба.

— Така ли се говори с един божи равин?

— Крадецът си е крадец.

Рифкеле се олигави и заквича.

— Шшш — прошепна дрезгаво равинът на Албърт и закърши посивелите си ръце. — Ще изплашите съседите. Чуйте ме, г-н Гапс, видяхте със собствените си очи как изглежда истинската корона. Давам ви честната си дума, че никой от многобройната ми клиентела не я е виждал досега. Показах ви я заради баща ви, за да ми я поръчате, защото тя ще го спаси. Не разваляйте сега чудото.

— Чудо — изрева Албърт, — долно измамно фокусничество с някаква идиотска атмосфера и хипнотични огледала. Хипнотизирахте ме, измамихте ме.

— Бъдете така добър — умоляваше го равинът, препъвайки се, докато се луташе сред празните столове. — Имайте милост към стария човек. Помислете за горката ми дъщеря. Помислете за баща си, който ви обича.

— Той ме мрази, кучият му син, да пукне дано! Сред взрив от тишина момичето се разциври от ужас.

— Аах! — изкрещя равинът с обезумели очи и посочи с пръст към бога на небето, — Убиец! — изкрещя той потресен.

Баща и дъщеря се хвърлиха стенещи в прегръдките си, а Албърт се спусна по кънтящото стълбище, главата му се пръскаше, надупчена от шишовете на болката.

Един час по-късно възрастният Ганс склопи очи и издъхна.

© Бърнард Меламъд

© 1985 Александра Велева, превод от английски

Bernard Malamud

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор

Издание:

Бърнард Меламъд. Говорещият кон

Профиздат, март 1988 г.

Редактор: Кръстан Дянков

Редактор на издателството: Георги Борисов

Техн. редактор: Марияна Иванова

Коректор: Катя Цонева

The Stories of Bernard Melamud. Farrar /Straus/ Giroux, New York, 1983

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1949]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:28

мъцуца (евр.) — парче пергаментова хартия, изписана с цитати от Второзаконието (петата книга на Вехтия Завет), започващи с думата „Шадаи“, едно от имената на Всевишния. Навита на свитък, тази хартия се пъха в специална кутия и се окачва на касата на вратата в знак, че там живее еврейско семейство. — бел. пр.

ярмулка (идиш) — кръгло мъжко кепе, покриващо само темето, носено предимно от евреите, привърженици на ортодоксалната или консервативната традиция — бел. пр.

Мишна (евр.) — първата част на Талмуда (сборник от древни равински писания, състоящ се от Мишна и Гамара) — бел. пр.

Притчите — една от книгите на Вехтия Завет — бел. пр.

Кабала (евр.) — окултна религиозна философия, развита от равините през Средновековието, мистично тълкувание на Светото писание. — бел. пр.

Мицва (евр.) — достойно дело — бел. пр.

Шабос (идиш) — сабат (евр.) — събота — бел. пр.