Бърнард Меламъд: Писмото

Здесь есть возможность читать онлайн «Бърнард Меламъд: Писмото» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки
  • Название:
    Писмото
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    5 / 5
  • Ваша оценка:
    • 100
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Писмото: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Писмото»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бърнард Меламъд: другие книги автора


Кто написал Писмото? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Писмото — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Писмото», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Бърнард Меламъд

Писмото

На вратата стои Теди и държи писмото.

В неделните следобеди Нюман сядаше с баща си на една бяла пейка в отделението за свободно болни. Днес беше донесъл ананасова торта, но старецът не пожела да яде.

В продължение на двата часа и половина, които обикновено прекарваше в отделението с баща си, Нюман на два пъти попита:

— Искаш ли да дойда пак идната неделя, или не искаш? Искаш ли другата неделя да си починеш?

Старецът не отговори нищо. Нищо означаваше „да“ или „не“. Насилиш ли го да каже кое от двете, той заплакваше.

— Добре, ще дойда и следващата неделя. Но ако искаш една седмица почивка, кажи. И аз имам нужда от една свободна неделя.

Баща му не отвърна нищо. После устата му се раздвижи и след малко каза:

— Майка ти не говореше с мен така. Тя не обичаше да оставя умрели кокошки във ваната. Кога ще дойде да ме види?

— Татко, тя умря още преди да се разболееш и преди да посегнеш на себе си. Запомни поне това.

— Не ме карай да ти вярвам — каза баща му и Нюман стана, за да отиде на гарата, откъдето взимаше лонгайландския влак за Ню Йорк.

— Гледай да оздравееш, татко — рече той, преди да тръгне, а баща му отговори:

— Не ми ги разправяй на мене тия, вече съм по-добре.

Всяка една неделя на тази пролет и последвалото я сухо лято, след като оставеше баща си в отделение 12 на сграда Б. и пресечеше парка на болницата при сводестата, покрита с желязна решетка врата, между два тухлени стълба под високия дъб, той срещаше Теди, застанал там с писмото в ръка. Нюман можеше да излезе от болницата и през главния вход на сграда Б, но оттук пътят му до железопътната гара бе по-кратък, Вратата беше отворена за посетители само в неделя.

Теди беше як слабоумен човек, с платнени пантофи на краката си, облечен с широките сиви дрехи на клиниката. Беше на петдесет, ако не и на повече, на толкова беше може би и писмото му. Държеше го винаги по един и същи начин, сякаш вечно само него бе държал, един дебел, квадратен, изпоцапан от пипане плик, който не беше запечатан. Вътре имаше четири листа кремава хартия, на които не беше написано нищо. След като погледна първия път хартията, Нюман върна обратно плика на Теди, а пазачът в зелена униформа го изпроводи до вратата. Понякога около вратата имаше и други пациенти, които искаха да излязат през нея заедно с Нюман, но пазачът им обясняваше, че е забранено

— Няма ли да ми пуснеш писмото? — питаше Теди всяка неделя.

Подаваше на Нюман изпомацания от пръстите му плик. Беше по-лесно да го вземе и после да му го върне, отколкото да откаже да го вземе.

Пощенската кутия висеше на един къс циментов стълб отвън пред желязната врата на отсрещната страна на пътя, само на няколко крачки от дъба. И Теди, сякаш ръгаше някого с нож, сочеше с дясната си ръка натам. По едно време тя беше боядисана в червено, сега беше синя. Пощенски кутии имаше и в лекарските кабинети на всяко отделение. Нюман му беше напомнил за това, но Теди каза, че не желае лекарят да чете писмото му.

— Пускаш го в кабинета и те го четат.

— Това им е работата — заяви Нюман.

— Само че не за моя сметка — каза Теди. -Защо не го пуснеш? Нищо няма да спечелиш, ако не го пуснеш.

— В него няма нищо за пускане.

— Това ти го казваш.

Едрата му глава стоеше на къс, почернял от слънцето врат, а острата му прошарена коса бе подстригана три сантиметра над тила. Едното му око беше с цвят на сивкава плът, а гледецът на другото беше бял. Зяпаше отвъд Нюман когато говореше с него, понякога надничаше и през рамото му. Нюман забеляза, че дори не поглежда синия плик, когато макар и за миг напускаше ръката му и преминаваше у Нюман. От време на време сочеше с късия си пръст нещо, но не казваше нищо. Когато не казваше нищо, се надигаше леко на пръсти. Пазачът не се месеше, когато всяка неделя Теди връчваше на Нюман писмото си.

Нюман му го върна.

— Грешиш — каза Теди- После додаде: — Имам разрешение да се разхождам. Почти съм здрав. Воювал съм в Гуадалканал.

Нюман каза, че знае.

— Ти къде си воювал?

— Все още никъде.

— Защо не ми пуснеш писмото?

— За твое добро е лекарят да го прочете.

— Добре го рече — Теди се взираше в пощенската кутия през рамото на Нюман.

— Писмото не е адресирано до никого и няма марка.

— Че сложи му. Не ми разрешават да си купя нито три по една, нито една от три.

— Сега е осем цента. Ще му сложа марка, ако адресираш плика.

— Без мене — каза Теди. Нюман вече не питаше защо.

Читать дальше

Похожие книги на «Писмото»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Писмото» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
Отзывы о книге «Писмото»

Обсуждение, отзывы о книге «Писмото» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.