Бърнард Меламъд - Писмото

— Писмото не е такова.

Той попита какво е писмото.

— Синьо, с бяла хартия вътре.

— Какво пише в него?

— Не те е срам — каза Теди.

Нюман си замина с влака в четири часа. Пътуването към къщи не беше толкова лошо, колкото пътуването натам, въпреки че неделите бяха убийствени.

Теди държи писмото си. — Няма май да ми провърви?

— Май няма — каза Нюман.

— Откачил си.

Въпреки това подаде на Нюман плика и след малко Нюман му го върна.

Теди се взираше в рамото му.

Ралф държи изпоцапания от пръсти син плик.

В неделя един висок, мършав, мрачен старец, гладко избръснат, с избледнели очи и с износена фуражка от Първата световна война върху жълтеникавата си бяла коса, стоеше на вратата заедно с Теди. Изглеждаше на осемдесет.

Пазачът със зелената униформа му каза да се отдръпне, препречваше входа.

— Отстъпи, Ралф, застанал си точно на входа.

— Защо не го пъхнеш в кутията като излизаш? — попита Ралф с дрезгавия си старчески глас, като подаваше писмото на Нюман.

Нюман не пожела да го вземе:

— Ти кой си?

Теди и Ралф не отговориха.

— Това е баща му — каза пазачът на вратата.

— Чий баща?

-" На Теди.

— Боже господи — каза Нюман. — И двамата ли са тук?

— Да — каза пазачът.

— Току-що ли са го приели, или е бил тук през цялото време?

— Току-що получи разрешение отново да се разхожда. Бяха му го отнели за около година.

— Дадоха ми го отново след пет години — каза Ралф.

— След една година.

— И все пак е странно — каза Нюман. — Никак не си приличате.

— А ти на кого приличаш? — попита Ралф. Нюман не можа да каже.

— В коя война си участвал? .

— В никоя.

— Това обяснява затрудненията ти. Защо не пуснеш писмото ми?

Теди стоеше мрачно отстрани. Повдигна се на пръсти и ръгна първо с лявата, а после с дясната ръка по посока на пощенската кутия.

— Мислех, че писмото е на Теди.

— Той ме накара да му го пусна. Той се би на Иво Джима 1 1 Остров в Япония — бел. пр. . Били сме се в две войни. Аз воювах и край Марна и в Аргонския лес. И двата ми дроба бяха отровени с иперит. Вятърът смени посоката си и швабите се изтровиха. Но това не беше всичко.

— Упорито лайно — каза Теди.

— Хайде, пусни писмото на горкото дете — каза Ралф. Длъгнестото му тяло трепереше. Беше костелив човек с хлътнали синкави очи и с остри черти, сякаш бяха издялани от дърво.

— Казах на сина ти, че ще го пусна, ако напише нещо на листовете — отговори Нюман.

— Какво искаш да напише?

— Да пише каквото си иска. Няма ли някого, с когото иска да общува? Ако не иска да го напише сам, да ми каже какво и аз ще го напиша.

— Упорито лайно — каза Теди.

— Иска да общува с мене — каза Ралф.

— Не е лошо като идея — отвърна Нюман. — Защо не ти драсне няколко реда? И ти ще му драснеш няколко. — Яж ми задника.

— Писмото си е мое — заяви Теди.

— Не ме интересува кой ще го напише — каза Нюман. — Мога да му пиша от твое име и да му пожелая щастие. Бих могъл да му пиша, че се надяваш да излезе скоро оттука.

— Да ми ядеш задника и за това.

— Не в моето писмо — каза Теди.

— Нито пък в моето — заяви мрачно Ралф.- Защо не го пуснеш както си е? Обзалагам се, че се страхуваш.

— Не се страхувам.

— Страхуваш се.

— Не се страхувам.

— Обзалагам се.

— Няма какво да се пусне. В писмото няма нищо. Празно е.

— Защо мислиш така? — попита Ралф. — Вътре има цяло писмо. Пълно с новини.

— Трябва да си тръгвам — каза Нюман. — Иначе ще изпусна влака.

Пазачът отвори вратата, за да излезе, и след това я затвори.

Теди се извърна и се зазяпа отвъд дъба към лятното слънце със сивото си око и с белия си гледец.

Ралф се разтрепери до вратата.

— При кого идваш тук всяка неделя? — провикна се той към Нюман.

— При баща си.

— Той в коя война е воювал?

— Войната в главата му.

— Има ли разрешение да се разхожда?

— Не, не му дават.

— Искам да кажа, луд ли е?

— Луд е — каза Нюман, отдалечавайки се.

— И ти си луд — заяви Ралф. — Защо не се върнеш и не останеш при нас?

© Бърнард Меламъд

© 1985 Александра Велева, превод от английски

Bernard Malamud

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор

Издание:

Бърнард Меламъд. Говорещият кон

Профиздат, март 1988 г.

Редактор: Кръстан Дянков

Редактор на издателството: Георги Борисов

Техн. редактор: Марияна Иванова

Коректор: Катя Цонева

The Stories of Bernard Melamud. Farrar /Straus/ Giroux, New York, 1983