Бърнард Меламъд: Сметката

Здесь есть возможность читать онлайн «Бърнард Меламъд: Сметката» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки
  • Название:
    Сметката
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    3 / 5
  • Ваша оценка:
    • 60
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Сметката: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сметката»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бърнард Меламъд: другие книги автора


Кто написал Сметката? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Сметката — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сметката», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Бърнард Меламъд

Сметката

Въпреки че улицата се намираше близо до река, тя нямаше излаз към нея и представляваше тясна, крива редица от стари небоядисани жилищни сгради. Ако някое дете хвърлеше топката си право нагоре, можеше да види късче бледо небе. На ъгъла, точно срещу почернялата жилищна сграда, където Шлегел работеше като домоуправител, се издигаше друга като нея, с малката разлика, че там беше единственият магазин на улицата — пет каменни стъпала надолу в сутерена, — малка тъмна бакалничка, собственост на г-н и г-жа Ф. Панеса, всъщност една дупка в стената.

Току-що я били купили с последните си пари, каза г-жа Панеса на жената на домоуправителя, за да не са зависими от дъщерите си, и двете, както подразбра г-жа Шлегел, омъжени за мъже егоисти, които бяха повлияли лошо на характерите им. За да бъдат изцяло независими от тях, Панеса, фабричен работник, изтеглил спестяванията си от три хиляди и купил тази малка бакалничка. Когато г-жа Шлегел се огледа — макар че познаваше бакалничката достатъчно добре от многото години, през които тя и Уили работеха като домоуправители отсреща — и попита: Защо купихте точно тази? — г-жа Панеса обясни, че е малка и няма да е необходимо да се трепят. Панеса бе на шейсет и три. Не били дошли, за да правят пари, а за да се издържат, без да работят прекалено много. След като обсъждали дни и нощи наред, решили, че бакалничката ще- им осигури поне препитанието. Тя се взря в измъчените очи на Ета Шлегел и Ета каза, че се надява това да е така.

Разказа на Уили за новите хора отсреща, които купили магазина от евреина, че трябвало да пазаруват там при възможност, което означаваше, че ще продължат да ходят в магазина на самообслужване, но когато се окаже, че са забравили нещо, могат да отскочат до Панеса. Уили постъпи както му казаха. Беше висок и широкоплещест, с едро лице, набраздено до черно от въглищата и сгурта, които по цяла зима риеше с лопатата си. Косата му често изглеждаше сива от пепелта, която вятърът издухваше към него от кофите със сгур, докато ги нареждаше една до друга, за да ги отнесе боклукчийската кола. Винаги в работен комбинезон — оплакваше се, че никога не спира да работи — той се понасяше през улицата и после надолу по стъпалата, когато му потрябваше нещо и, палейки лулата си, се застояваше на приказки с г-жа Панеса, а в това време съпругът й, дребен прегърбен човек с колеблива усмивка, чакаше застанал зад тезгяха домоуправителят да привърши дългия си разговор и, след като размисли, да поиска от това или онова, все не повече от няколко гроша — всичките му покупки,взети заедно, никога не надвишаваха половин долар. Един ден Уили заприказва за това как наемателите непрекъснато го тормозели и как жестокият и стиснат собственик му измислял каква ли не работа в този смрадлив пететажен зандан. Беше погълнат от онова, което разказваше, и преди да се усети, направи поръчка за три долара, макар че у себе си имаше само петдесет цента. Уили приличаше на куче, което току-що са набили, но г-н Панеса, след като се изкашля, изцвърча с тънкия си гласец, че нямало значение, можел да плати останалото, когато пожелае. Каза, че всичко се крепи на вересията, търговия и всичко останало, защото в крайна сметка какво друго е вересията, ако не фактът, че хората са човешки същества и че ако си наистина човешко същество, ще даваш на вересия на другите и че и те ще ти дават на вересия. Това учуди Уили, защото не бе чувал никога дотогава собственикът на магазина да говори така. След няколко дни изплати двата долара и петдесет цента, но когато Панеса каза, че може да взима кредит винаги, когато се наложи, Уили засмука едно пламъче навътре в лулата си и започна да поръчва най-различни неща.

Когато занесе в къщи две пълни кесии с храна, Ета изкрещя, че сигурно е полудял, Уили отвърна, че си е открил сметка и не е платил в брой.

— Но все пак трябва да платим някога, нали? — изкряска Ета. — И тогава ще плащаме по-високи цени, отколкото в магазина на самообслужване.

И повтори онова, което все повтаряше:

— Ние сме бедни хора, Уили. Не можем да си позволяваме твърде много.

Макар Уили да съзнаваше правотата на нейните забележки и въпреки караниците и той продължи да ходи отсреща и да купува на вересия. Веднъж имаше една смачкана десетачка в джоба на панталона си и макар сметката да не надвиши четири долара, не предложи да плати, а остави Панеса да я впише в книгата. Ета знаеше, че има пари у себе си и затова се разкряска, когато той й призна, че отново е купувал на вересия.

Читать дальше

Похожие книги на «Сметката»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сметката» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Бърнард Меламъд
Отзывы о книге «Сметката»

Обсуждение, отзывы о книге «Сметката» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.