Бърнард Меламъд: Оплаквачите

Някогашният сортировач на яйца Кеслър живееше сега сам от социалната си осигуровка. Преминал вече шейсет и петте, той можеше все още да си намери доходна работа при не един търговец на масло и яйца, защото умееше да сортира и степенува бързо и безпогрешно, но беше по природа несговорчив и се славеше като кавгаджия, та търговците на едро минаваха и без него. Затова след време се оттегли и заживя скромно с пенсията си. Кеслър обитаваше малък евтин апартамент на последния етаж в един порутен жилищен блок в Ийст Сайд. Вероятно защото живееше на толкова много стъпала, никой не си правеше труда да го посети. Беше доста самотен, както бе прекарал и по-голямата част от живота си. По едно време имаше семейство, но неспособен да изтърпи нито жена си, нито децата си, които непрекъснато му се пречкаха, след няколко години той просто ги напусна. Оттогава така и не ги видя, защото не ги потърси нито веднъж, а и те не го търсеха. Трийсет години бяха изминали. Нямаше представа къде са, пък и не мислеше много за това.

В блока, макар че бе живял там десет години, почти не го познаваха. Наемателите от двете страни на неговия апартамент на петия етаж, едно италианско семейство с трима сина на средна възраст и сбръчканата им майка, и една мрачна бездетна немска двойка на име Хофман, никога не му казваха Добър ден, нито пък той ги поздравяваше, когато се качваше или слизаше по тясното дървено стълбище. Някои от хората в къщата разпознаваха Кеслър, когато го подминаваха по улицата, но мислеха, че живее другаде на същата пресечка. Дребният, гърбав домоуправител Игнейс го познаваше най-добре, тъй като бяха играли няколко пъти пинакъл, но Игнейс, обикновено губещият, защото не умееше да играе на карти, след време престана да се качва горе. Оплака се на жена си, че не може да понася вонята на жилището му, че просто му се повдига от мръсотията в апартамента с вехтошарските мебели. Управителят му беше създал такова име и сред другите на етажа и те го избягваха като вмирисан старец. Кеслър схващаше това, но ги презираше до един.

Един ден Игнейс и Кеслър се скараха затуй, че Кеслър трупа мазни, преливащи с боклук торби в шахтата за смет, вместо да използва кофа. От дума на дума взеха да си разменят грубости, докато накрая Кеслър тръшна вратата в лицето на домоуправителя. Игнейс изтърча пет етажа надолу по стълбището и заруга стареца пред невъзмутимата си съпруга. Случи се така, че собственикът Грубър, дебел човек с неизменно угрижена физиономия и с развлечени дрехи, за които отиваха купища плат, се намираше в сградата, за да провери ремонта на канализацията и разгневеният Игнейс му разказа за неприятностите, които си има с Кеслър. Описа, като си стискаше носа, миризмата в Кеслъровия апартамент, и го нарече най-мръсния човек, когото изобщо е срещал. Грубър знаеше, че домоуправителят му преувеличава, но се чувстваше обременен от финансови тревоги, които качваха кръвното му до невероятни височини, така че разреши въпроса бързо, казвайки „Дай му срок да напусне“. Никой от наемателите в къщата не беше подписвал договор за наем още от войната и Грубър беше сигурен, че ако въпросът се повдигне, той лесно ще може да оправдае изгонването на Кеслър, като изтъкне, че е бил нежелателен наемател. Сети се, че Игнейс би могъл да мацне пласт евтина боя на стените и апартаментът можеше да бъде даден под наем на някого за пет долара повече от онова, което плащаше старецът.

Същия ден след вечеря Игнейс изкачи победоносно стълбите и почука на Кеслъровата врата. Сортировачът на яйца отвори и като видя кой е, моментално затръшна вратата. Игнейс се разкрещя пред затворената врата:

— Г-н Грубър каза да напуснеш. Не те искаме тука. Мръсотиите ти осмърдяха цялата къща.

Последва мълчание, но Игнейс чакаше и се наслаждаваше на думите си. И макар след пет минути все още да не се чуваше никакъв звук, домоуправителят продължи да стои там, като си представяше как старият евреин трепери зад заключената врата. Заговори отново:

— Имаш две седмици срок, до първи, след това се изнасяй, иначе г-н Грубър и аз ще те изхвърлим.

Игнейс видя как вратата бавно се отваря. Сам се изненада от уплахата си при вида на стареца. Докато отваряше вратата, приличаше на труп, който наглася сам капака на ковчега си. Но макар да изглеждаше като мъртвец, гласът му беше жив. Бликна ужасяващо пронизителен от гърлото му, бълващ проклятия върху всеки ден от живота на Игнейс. Очите му бяха зачервени, бузите му хлътнали, а рядката му брадица мърдаше възбудено. Сякаш отслабваше с всеки крясък.