Бърнард Меламъд: Сребърната корона

Но си спомни игрите от детството и си помисли: кой кого лъже ? Това е някой от онези фокуси, които помня от дете. И ако наистина е така, моментално изчезвам оттук. Мога да понеса известна тайнственост, но няма да издържа на подобни магьоснически номера, нито пък ще сключа сделка с някакъв си равин фокусник.

Свещникът изчезна, въпреки че светлината му беше още там и той видя в огледалото мрачното лице на равина с поглед, обърнат към него. Албърт бързо се огледа, за да види дали някой не е застанал до него, но нямаше никой. Къде се криеше в момента равинът, учителят така и не разбра, но в осветеното огледало се бе появило сбръчканото, съсухрено лице на стареца, тъжните му очи — подкупващи, любопитни, морни, може би дори изплашени, сякаш бяха видели повече, отколкото искаха и въпреки това продължаваха да гледат.

Какво е това, диапозитиви или домашно видео? Албърт потърси някакъв прожекционен апарат, но не видя никакъв лъч светлина, нито от стената, нито от тавана, нито пък някакъв предмет или образ, който би могъл да се отрази в огледалото. Очите на равина горяха като изпълнени със слънце облаци. На синьото небе изгря луна. Учителят не смееше да мръдне от страх да не открие, че няма да може. Тогава съзря блестяща корона на главата на равина.

Отначало се появи обшит със седеф тюрбан, който — като някаква загадъчна звезда в нощното небе — се превърна сред бликналата светлина в сребърна корона, сътворена от снопчета, триъгълници, полукълба и полумесеци, острия и купички, дървета и върхове на копия, сякаш ужасна буря ги бе помела от земята и ги бе завъртяла във вихъра си, впримчвайки ги в искряща скулптурна плетеница, в гора от несъизмерими предмети.

Гледката в призрачното огледало — една рядко красива корона, много внушителна, помисли Албърт — не трая повече от пет кратки секунди, след което отразяващото стъкло постепенно потъмня и опустя.

Щорите бяха вдигнати. Единствената крушка в бялата матирана лампа на тавана осветяваше ярко стаята. Беше вечер.

Старият равин седеше изтощен на счупеното канапе.

— И така, видяхте ли я?

— Видях нещо.

— Вярвате ли в онова, което видяхте — в короната?

— Вярвам, че я видях. Но както и да е, ще я поръчам.

Равинът го гледаше непроницаем.

— Искам да кажа, че съм съгласен да се направи короната — каза Албърт, след като се изкашля.

— Кой размер?

— Какъв размер беше тази, която видях?

— И двата размера. Изработката е една и съща и за двата размера, но в 986-доларовата има повече сребро и повече благословии.

— Но нали казахте, че изработката на бащината ми корона, поради особеността на заболяването му, ще трябва да е различна; а плюс това ще има и специални молитви?

Равинът кимна.

— Това също го има и в двата размера — 401-доларовия и 986-доларовия.

Учителят се поколеба за части от секундата.

— Нека е големият — каза той решително. Държеше портфейла в ръка и преброи петнайсет нови банкноти — девет стотачки, четири двайсетачки, една петачка и една банкнота от един долар — всичко 986.

Слагайки очилата си, равинът бързо преброи парите, като опипваше с палеца и показалеца си всяка шумоляща банкнота сякаш да се подсигури, че няма две слепнали. Сгъна неподатливата хартия и пъхна пачката в джоба на панталоните си.

— Може ли да ми издадете квитанция?

— Бих желал да ви издам квитанция — каза равинът Лифшиц сериозно. — но за короните няма квитанции. Има неща, които не са сделка.

— Защо не, когато се дават пари?

— Бог не разрешава. Нито баща ми, нито дядо ми издаваха квитанции.

— Ако нещо стане, как ще докажа, че съм ви платил?

— Имате думата ми, че нищо няма да стане.

— Да, но представете си, че се случи нещо непредвидено? — настоя Албърт. — Ще ми върнете ли парите?

— Ето ви парите — отвърна равинът и подаде на учителя сгънатите банкноти.

— Няма нужда — каза бързо Албърт. — Бихте ли ми казали кога ще бъде готова короната?

— Утре вечер, преди шабос 7 7 Шабос (идиш) — сабат (евр.) — събота — бел. пр. най-късно.

— Толкова скоро?

— Баща ви умира.

— Това е вярно, но короната изглежда доста заплетена работа, трудно ще се сглобят всичките тези странни части.

— Ще бързаме.

— Не бих желал да насилвам работата, ако това, да речем, би намалило ефикасността на короната, нито пък по един или друг начин да влошим качеството й — такова, каквото го видях сам не зная вече къде.

Клепачът на равина се затвори, а после бързо се повдигна без никакъв признак на смущение.