Бърнард Меламъд: Сребърната корона

Но когато следобед учителят посети равина Лифшиц в същата стая, пълна с празни столове, въпреки че носеше в портфейла си необходимата сума в брой, отново изпита нежелание да се раздели с нея.

— Какво става с короните след като се използват и пациентът възвърне здравето си? — попита той хитро равина.

— Радвам се, че ми зададохте този въпрос — оживено отвърна равинът, а удебеленият му клепач клюмна. — Стапяме ги, а среброто раздаваме на бедните. Мицвата 6 6 Мицва (евр.) — достойно дело — бел. пр. в името на едни се превръща в мицва за друг.

— На бедните, така ли?

— Има много бедни хора, г-н Ганс. Понякога те имат нужда от корона за болната си жена или за болното си дете. Откъде да намерят сребро?

— Ясно: преработване или нещо подобно, но защо да не се използва короната повторно такава, каквато си е? Искам да кажа, не оставяте ли да мине известно време, преди да я претопите? Представете си, че някой умиращ, който се е съвзел, пак се разболее сериозно?

— За новата болест ще трябва нова корона. Утре светът не ще е същият както днес, макар господ да ни слуша със същото ухо.

— Вижте, равине Лифшиц — нетърпеливо рече Албърт. — Ще ви кажа откровено, че съм склонен да поръчам короната, но ще ми бъде безкрайно по-лесно да реша, ако ми разрешите да зърна една от тях — само за пет секунди — корона, която в момента се прави за друг клиент.

— Какво толкова ще видите за пет секунди?

— Достатъчно — дали предметът е действителен, дали си заслужава труда и дали капиталовложението не е неуместно.

— Г-н Ганс — отвърна равинът, — в нашата работа витрина няма. Не си купувате от мен последния модел шевролет. Баща ви умира в момента в болница. Обичате ли го? Искате ли да направя корона, която ще го излекува?

Учителят се разгневи:

— Не ставайте глупак, равине, на това вече отговорих. Моля ви, не отклонявайте основния въпрос. Използвате чувството ми за вина, за да повлияете на разумните ми съмнения спрямо цялото това доста необикновено начинание. Но няма да ме измамите.

Те се втренчиха един в друг. Брадата на равина потрепери. Албърт скърцаше със зъби.

Рифкеле изстена от някаква съседна стая.

Задъхан от вълнение, след малко равинът отстъпи.

— Ще ви покажа короната — въздъхна той.

— Извинете ме, че загубих самообладание. Равинът го извини.

— Кажете ми сега, ако обичате, каква е болестта на баща ви?

— Ох — каза Албърт, — никой не знае със сигурност. Един ден си легна, извърна се към стената и каза: „Зле ми е.“ В началото се съмняваха в левкемия, но лабораторните изследвания не я потвърдиха.

— Говорихте ли с лекарите?

— С цели пълчища. Чак ми посиня езикът. Банда негодници — каза дрезгаво учителят. — Както и да е, никой не знае какво точно му има. Теориите включват рядко срещани болести на кръвта, както и карцинома на някои от жлезите с вътрешна секреция. Може би знаете как се нарича, аз не помня, предполагат се и усложнения като Паркинсон или Адисон, или мултипленна склероза, или изобщо нещо от този род, или същото в комбинация с други болести. Общо взето, мистерия.

— Това означава, че ще имате нужда от специална корона — заяви равинът. Учителят се укроти.

— Какво значи специална? Колко ще струва?

— Цената ще бъде същата — отвърна сухо равинът, — но изработката и благословиите ще бъдат по-други. Когато сме изправени пред подобна тайнственост, се налага да направим друга корона и тя трябва да бъде по-голяма.

— Как ще стане това?

— Като два вятъра, които се срещат в небето. Единият бял, а другият син. Синият казва: Аз съм не само син, а и пурпурен, и оранжев отвътре. Тогава белият си отива.

— Ако можете да го измислите за същата цена, то си е ваша работа.

След това равинът Лифшиц спусна двете зелени щори и затвори вратата, затъмнявайки стаята.

— Седнете — каза той в гъстия мрак. — Ще ви покажа короната.

— Седнал съм.

— Тогава останете, където сте, но извърнете главата си към стената с огледалото.

— Но защо е тази тъмнина?

— Ще видите светлина.

Той чу как равинът запали клечка кибрит и тя припламна за миг, хвърляйки сенките на свещи и облегалки сред празните столове в стаята.

— Сега погледнете в огледалото.

— Гледам.

— Какво виждате?

— Нищо.

— Погледнете с очите си.

Появи се сребърен свещник — първо с три, после с пет и накрая със седем горящи хилави свещи, напомняше призрачни ръце с пламтящи пръсти. Гореща вълна блъсна Албърт право в лицето и го замая за миг.