Бърнард Меламъд: Сребърната корона

— Чудесно. А какво ще кажете за двете цени, за които споменахте преди малко?

— От тях зависи колко бързо искате да бъде лечението.

— Искам да бъде незабавно, иначе цялата работа се обезсмисля — каза Албърт, като овладя гнева си. — Ако се съмнявате в искреността ми, вече ви казах, че прибягвам до тази мярка, въпреки че е в противоречие с някои от най-дълбоките ми убеждения. Положих огромни усилия, за да ви изясня най-недвусмислено всичките си за и против.

— Кой казва, че не сте?

Учителят усети присъствието на Рифкеле, която стоеше на вратата и ядеше филия хляб с бучки масло по нея. Наблюдаваше го с кротко изумление, сякаш го вижда за първи път.

— По-късно, Рифкеле — каза търпеливо равинът.

Момичето си натъпка хляба в устата и се затича тромаво по коридора.

— Както и да е, какво ще кажете за цените? — попита Албърт, раздразнен от прекъсването. При всяко появяване на Рифкеле съмненията му в това начинание се изпречваха пред него като фаланга копиеносци.

— Имаме два вида корони — отвърна равинът. — Едната е за 401, а другата за 986.

— Долари ли искате да кажете, за бога? Невероятно.

— Короната е от чисто сребро. Клиентът плаща в сребърни долари. Сребърните долари стопяваме — повече за голямата корона, по-малко за средната.

— А малката?

— Малка няма. Каква полза от малка корона?

— Откъде да знам. Но явно се предполага, че колкото е по-голяма, толкова по-добре. Кажете ми, моля ви се, с какъв по-точно ефект короната от 986 превъзхожда короната от 401? По-голяма-та по-бързо ли подобрява състоянието на пациента? Ускорява реакцията?

С петте си пръста, скрити в брадата, равинът изрази съгласие.

— Има ли други разноски?

— Разноски?

— В допълнение на споменатите цени.

— Цената си е цена, няма нищо допълнително. Цената е за среброто, работата и благословиите.

— А сега бихте ли бил така любезен да ми кажете — в случай, че реша да се забъркам в тази сделка, къде бих могъл да намеря 401 сребърни долара? Или ако се реша в полза на работата за 986, къде мога да намеря купчина звонкови монети, възлизащи на тази сума? Струва ми се, че едва ли има банка в целия Бронкс, която в днешно време би държала толкова много сребърни долари в наличност. Бронкс не е вече Дивият Запад, равине Лифшиц. И което е още по-важно — нима не е вярно, че монетният двор вече не сече сребърните долари от чисто сребро?

— Ами като не ги правят, ще купим на едро. Ако ми оставите парите в брой, ще поръчам среброто на един продавач на едро, така ще ви спестим неудобството да ходите в банката. Ще бъде същото количество сребро, само че на кюлчета — ще ги премеря на кантара пред вас.

— И още един въпрос. Ще приемете ли да ви платя с чек? Ще го подпиша веднага, щом взема окончателно решение.

— Бих се радвал да можете, г-н Ганс — каза равинът, а жилестата му ръка все още изследваше брадата, — Но по-добре е да платите в брой, след като пациентът е толкова зле, та да придвижа работата веднага. Чекът понякога се връща неизплатен, или се изгубва в банката, а това пречи на короната.

Албърт не попита как става това, но подозираше, че работата не беше нито в чековете без покритие, нито в загубването им. Нямаше съмнение, че някои от кандидатите за корони спираха чековете си след като размислеха.

Докато учителят разсъждаваше относно следващия си ход — да се съгласи ли, или да не се съгласи? — слагайки на везните рационалното и сантименталното, старият равин седеше на стола си и четеше бързо мистичната си книжка, движейки безмълвно устни.

Най-сетне Албърт стана.

— Ще реша въпроса окончателно довечера. Ако се заема и се обвържа с короната, ще ви донеса парите в брой утре след работа.

— Вървете си със здраве — каза равинът. Свали очилата и си избърса и двете очи с носната кърпа.

Дали са мокри, или са сухи? — помисли си учителят.

Когато излезе от входната врата, склонен по-скоро да се откаже, отколкото да опита с короната, той почувства облекчение, почти еуфория.

Но на следващата сутрин, след тежка нощ, настроението на Албърт беше коренно променено. Бореше се с потиснатостта и раздразнението си, тръпки на горещ и вледеняващ гняв го разтърсваха. Все едно да хвърлиш пари на вятъра. Имам работа с изпечен мошеник, ясно е, но неизвестно защо не намирам достатъчно сили да му устоя. Може би подсъзнанието ми подсказва да се оставя на течението и да поръчам короната. А какво ще стане след това, ще видим — дали ще вали дъжд или сняг, или ще дойде пролетта. Предполагам, че няма да се случи нищо особено, но каквото и да стане, поне ще ми е чиста съвестта.