Дейвид Морел - Петата професия

— И какво целите с всичко това? — попита Акира.

— Разочаровате ме. Успяхте да отгатнете толкова неща, а все още не сте разбрали крайната ми благородна цел.

— Очевидно сме доста глупави — отвърна Акира.

— Кажете ни я — допълни Савидж. — Докажете колко сте умен.

— В доклада ще пише… Историята ще запомни…

— Само ни кажете — повтори Савидж.

— Тази нощ — започна Камичи гордо — ще излезе, че убийци, наети от враговете на Аматерасу, са устроили тази касапница, за да стигнат до мен… Но са се провалили. Най-преданите ми самураи са успели да ги отблъснат след като инициаторите на клането са били убити. Т.е. вие — един агент на ЦРУ и един на японските тайни служби. Трябваше ми някакъв инцидент, нещо драматично, дори символично, нещо от национално значение, което да послужи като катализатор на привържениците ми, което да ги убеди и подтикне към по-решителни действия, да привлече нови членове в „Силата на Аматерасу“. Сцената на масовата сеч в този паметник на японската история и архитектура ще допринесе за значимостта на събитието.

— Пред кого? — попита Савидж.

— Скоро ще разбереш. Представете си отношението към американците, изпратили тези убийци заедно с японските корумпирани политици. Това клане ще предизвика такава омраза към тях, такова отвращение…

— Никой няма да ви повярва — каза Савидж.

— В Америка може би, но в Япония? Те ще повярват. През следващите няколко дни ходът на историята ще бъде променен, развитието на нацията ще продължи по друг път. Аз ще залича грешките от реставрацията по време на управлението на династията Мейджи. Ще върна на страната си нейната традиционна култура, пречистващото управление на шогуната Токугава. Всички чужденци ще бъдат екстрадирани, а тяхната зараза унищожена.

— Предполагам, че ти ще си великият мъж, който ще управлява шогуната — горчиво отбеляза Савидж.

— В името на императора, на когото повече няма да му се налага да се отрича от своя божествен произход.

— Толкова си откачен, че ще прекараш остатъка от живота си в изолатор.

— Най-странното е, че аз съм съгласен с него — каза Акира без да сваля пистолета си.

— Какво?

— Тогава заповядай при мен. Мога да променя плана така, че само този гайджин да умре. Ще изфабрикувам други доказателства за връзката му с японските тайни служби. Твоите достойнства ще са ми от полза.

— Да дойда при теб? Да. Бих желал сега да са други времена. Ако можеше историята да се върне — не само след войната и американската окупация, когато ни бе наложена новата конституция, а чак до реставрацията Мейджи и най-вече до времето на „Черните кораби“. Шогуната Токугава. Тогава е най-големият ни разцвет. Ако можех да живея по това време, когато сме били напълно изолирани и сме усъвършенствали своя дух. Бих искал да нямаме нищо общо с Америка. Атомните бомби бяха модерен вариант на „Черните кораби“ на Пери. Заради тях сега се опитваме да доминираме в икономиката, а не във военната област. Жаждата за пари и за власт, изтощителната работа, която не ни оставя време за размисъл — тези пороци идват от Америка. Те рушат красотата на нашия дух. Ние вече не сме страна на боговете. Ние забравихме боговете.

Савидж не можеше да разбере дали Акира вярва в това, което казва или просто се опитва да отвлече вниманието на Камичи и хората му. В бъркотията той придърпа Камичи по-близо до стълбището.

— Тогава ела с мен — повтори Камичи.

— Не! Твоите действия са… — задавяше се от отвращение Акира — … лудост. Нищо добро няма да излезе от това. Всички тези хора не трябваше да умират. Ти изопачаваш кодекса на честта. Ти не си месия. Ти си чудовище.

— Тогава умри заедно с този гайджин.

— Как ли не — отвърна Савидж, тласкайки Камичи надолу. — Ние изчезваме оттук.

Камичи заповяда на хората си нещо на японски.

Те застанаха мирно и се поклониха.

— Акира, какво каза той?

— „Вие знаете как да постъпите. Изпълнете своята клетва. Благославям ви. Поверявам ви на Аматерасу.“

— Мамка му.

Чу скърцане по стълбите под себе си и внимателно погледна надолу. Видя осем мъже с насочено оръжие.

— Хората, които изпълняваха ролята на убийците и уж си тръгнаха — поясни Камичи. — Имаха заповед да се върнат след като пристигнете. Един от моите хора се свърза с тях по радиостанцията.

— Кажи им да стоят надалеч.

— Или ще ме убиеш, така ли? Това вече няма значение. Виждаш ли, настъпи последният етап.