Хорхе Букай - Нека ти разкажа

— Беше в деня, когато Линг дойде да търси работа — казал Ченг. — И на другия ден този малък крадец се появи, твърдейки, че е „намерил“ тази торба, и попита дали някой „не я е изгубил“. Какво нахалство!

— Продължете, господин Ченг — рекъл съдията.

— Аз, разбира се, му казах, че торбата е моя, и когато ми я върна, проверих веднага съдържанието и установих това, което подозирах: липсваха монети. Седемнайсет сребърника!

Съдията изслушал внимателно разказа му, а после отправил поглед към момчето, което, засрамено от положението, не смеело да продума.

— Какво ще кажеш, Линг? Обвинението, което ти отправят, е много тежко — запитал съдията.

— Господин съдия, нищо не съм откраднал. Намерих тази торбичка на пътя. Не знаех, че е на господин Ченг. Вярно е, че я отворих, вярно е и че похарчих част от парите за храна и играчки на братчетата си, но това бяха само две монети, а не седемнайсет — отвърнал младежът, хлипайки. — Как мога да взема седемнайсет монети от кесията, като в нея имаше само петнайсет, когато я намерих? Взех само две монети, господин съдия, само две.

— Да видим — рекъл съдията. — Колко монети имаше в кесията, когато момчето я върна?

— Тринайсет — отвърнал ищецът.

— Тринайсет — потвърдил Линг.

— А колко монети имаше в нея, когато я изгубихте? — попитал пак съдията.

— Трийсет, Ваша чест — отвърнал мъжът.

— Не, не — обадил се Линг. — Имаше само петнайсет монети. Кълна се, кълна се!

— Ще се закълнете ли — рекъл съдията на собственика на оризището, — че в торбата е имало трийсет сребърника, когато е била на писалището ви?

— Разбира се, господин съдия — отвърнал той. — Кълна се!

Зуми вдигнала плахо ръка и съдията й дал знак да говори.

— Господин съдия — рекла тя, — синът ми е още дете и признавам, че в случая е направил не само една грешка. Но има нещо, което мога да кажа със сигурност. Линг не лъже. Щом казва, че е похарчил само две монети, значи е истина. И щом казва, че в кесията е имало само петнайсет монети, когато я е намерил, това трябва да е истината. Може някой да е намерил торбата преди него, господине…

— Стига, госпожо — прекъснал я съдията. — Моя, а не ваша работа е да решавате какво е станало и да въздавате справедливост. Искахте да говорите и ви бе разрешено. Сега седнете и чакайте присъдата ми.

— Точно така, Ваша чест, присъдата. Искаме справедливост — рекъл ищецът.

Съдията дал знак на пристава да удари гонга. Това значело, че съдията ще обяви решението си.

— Ищец и ответници, макар в началото случаят да беше объркан, сега всичко е ясно — започнал съдията. — Нямам причина да се съмнявам в думите на господин Ченг, когато се закле, че е изгубил торба с трийсет сребърника…

Мъжът се усмихнал злорадо, поглеждайки Линг и Зуми.

— Но все пак младият Линг твърди, че е намерил торба с петнайсет монети — продължил съдията, — а нямам причина да се съмнявам и в неговите думи…

В залата царяла тишина и съдията продължил:

— Следователно, за този съд е ясно, че намерената и върната торба НЕ Е торбата, която господин Ченг е изгубил; следователно към семейството на Лиендзъ не може да бъде повдигнато никакво обвинение. Но все пак искът на ищеца ще остане в архива и на него ще трябва да му бъде предадена всяка намерена и върната торба в близките дни, чието съдържание е от трийсет сребърника.

Съдията се усмихнал, срещайки благодарния поглед на Линг.

— А що се отнася до тази кесия, младежо…

— Да, Ваша чест — изрекъл едва-едва Линг. — Съзнавам своята отговорност и съм готов да платя за грешката си.

— Замълчи! Та що се отнася до кесията с петнайсетте монети, трябва да вземем предвид, че никой не я е потърсил още, и при тези обстоятелства — рекъл той, поглеждайки косо господин Ченг — смятам, че е малко възможно някой да я потърси. Следователно отсъждам, че торбата може да бъде обявена за собственост на този, който я е намерил. И понеже това си ти, тя е твоя!

— Но, Ваша чест… — понечил да каже нещо Ченг.

— Ваша чест… — опитал се да каже Линг.

— Господин съдия… — искала да каже Зуми.

— Тишина! — викнал съдията. — Делото приключи! Вървете си…

Съдията станал и напуснал бързо залата, а приставът ударил отново гонга…

— Кажи ми нещо, Хорхе. Почти всички си мислят, че всеки човек има нужда от терапия. Знам, че ти не си на това мнение, и ми се струва, че дори не смяташ безразборната терапия за нужна. Но сега се питам дали всеки може да има полза, ако премине един терапевтичен курс.