Оттогава семейството не се хранело като хората, издържало се с временната работа, която Линг си намирал, и благодарение на саможертвата на майка му, която перяла и кърпела чужди дрехи.
Както винаги, и този ден Линг си тръгвал от оризовите поля, след като ходил да търси работа, и както обикновено, му казали, че няма работа за него…
Вървял с наведена глава, гледайки в земята и в изтърканите си сандали.
Подритвал камъните по пътя си за утеха в мъката.
Изведнъж ритнал нещо и дочул по-различен звук. Потърсил с поглед какво е подритнал…
Не било камък, а кожена торбичка, стегната с връв и покрита с пръст.
Младежът я подритнал пак с крак.
Не била празна. Като се търкаляла по земята, издавала приятен звук.
Линг продължил дълго да подритва кесията, радвайки се на звука, който издавала…
Накрая я вдигнал и я отворил.
В торбичката имало купчинка сребърни монети. Много монети! Повече, отколкото някога бил виждал…
Преброил ги.
Петнайсет. Петнайсет хубави, новички, лъскави монети.
И били негови.
Намерил ги, захвърлени на земята.
И ги подритвал половин час.
Сам отворил кесията.
Нямало съмнение, че са негови…
Майка му най-сетне щяла да престане да работи, братята му щели да се учат отново и всички можели да ядат каквото си искат… всеки ден.
Изтичал до селото да направи някои покупки…
Върнал се вкъщи, натоварен с храна, с играчки за братчетата си, с топли одеяла и две хубави индийски рокли за майка си.
Станал истински празник… Всички били гладни и никой не попитал откъде е храната, докато не я изяли.
След вечерята Линг раздал подаръците и когато децата се уморили от игрите и отишли да спят, Зуми направила знак на Линг да седне до нея.
Той вече знаел какво иска майка му.
— Да не мислиш, че съм откраднал всичко това — рекъл Линг.
— Никой няма да ти го даде ей така… — отвърнала майка му.
— Не, никой не прави такива подаръци — съгласил се Линг. — Купих го. Аз го купих.
— А откъде взе пари, Линг?
И младежът разказал на майка си как намерил кесията с монетите…
— Линг, синко, но тези пари не са твои — рекла Зуми.
— Как да не са мои? — възразил Линг. — Аз ги намерих.
— Синко, щом ти си ги намерил, значи някой ги е изгубил. И който ги е изгубил, е истинският им собственик — отсъдила майката.
— Не — казал Линг. — Който ги е изгубил, ги е изгубил и който ги е намерил, ги е намерил. Аз ги намерих. И щом са ничии, значи са мои.
— Добре, сине — продължила майката. — Ако са ничии, са твои. Но ако са на някого, трябва да му ги върнеш…
— Не, майко.
— Да, Линг. Спомни си баща си и помисли какво би казал той.
Линг свел глава и кимнал с неохота.
— А какво да правя с парите, които похарчих? — попитал младежът.
— Колко монети похарчи?
— Две.
— Добре, ще видим как ще ги изплатим — рекла Зуми. — А сега върви в селото и попитай хората кой е изгубил кожена кесия. Започни да питаш оттам, където си я намерил.
Отново със сведена глава, Линг излязъл от дома си, оплаквайки участта си.
Като стигнал в селото, отишъл до оризището и запитал управителя дали някой не е изгубил нещо.
Управителят не знаел, но му казал, че ще провери.
След малко големият син на стареца и настоящ господар на оризището дошъл при него.
— Ти ли взе торбата ми с монетите? — запитал го той заплашително.
— Не, господине, намерих я на пътя — отвърнал Линг.
— Дай ми я веднага! — викнал му той.
Младежът извадил кесията от дрехите си и му я дал.
Мъжът я изпразнил в ръката си и започнал да брои…
Момчето веднага рекло:
— Ще видите, че липсват само две монети, господин Ченг. Ще събера парите и ще ви ги върна или ще работя безплатно, за да ги изплатя.
— Тринайсет! Тринайсет! — изръмжал онзи. — Къде са другите?
— Вече ви казах, господине — започнал младежът. — Не знаех, че кесията е ваша. Но ще ви върна парите…
— Крадец! — прекъснал го мъжът. — Крадец! Ще те науча да не посягаш на чуждото. — И излязъл на улицата, крещейки: — Ще те науча аз… Ще те науча…
Младежът си тръгнал. Не знаел кое надделява у него — ядът или отчаянието.
Като се прибрал вкъщи, разказал на Зуми какво се е случило и тя го утешила.
Обещала му, че ще говори с този човек и ще уреди въпроса.
Но въпреки това, на другия ден пристигнал съдебният пристав с призовка за Зуми и Линг за кражба на седемнайсет монети от една кесия.
Седемнайсет!
Пред съдията синът на богатия старец заявил под клетва, че от бюрото му изчезнала една кожена торба.
Читать дальше