Хорхе Букай - Нека ти разкажа

Оттогава семейството не се хранело като хората, издържало се с временната работа, която Линг си намирал, и благодарение на саможертвата на майка му, която перяла и кърпела чужди дрехи.

Както винаги, и този ден Линг си тръгвал от оризовите поля, след като ходил да търси работа, и както обикновено, му казали, че няма работа за него…

Вървял с наведена глава, гледайки в земята и в изтърканите си сандали.

Подритвал камъните по пътя си за утеха в мъката.

Изведнъж ритнал нещо и дочул по-различен звук. Потърсил с поглед какво е подритнал…

Не било камък, а кожена торбичка, стегната с връв и покрита с пръст.

Младежът я подритнал пак с крак.

Не била празна. Като се търкаляла по земята, издавала приятен звук.

Линг продължил дълго да подритва кесията, радвайки се на звука, който издавала…

Накрая я вдигнал и я отворил.

В торбичката имало купчинка сребърни монети. Много монети! Повече, отколкото някога бил виждал…

Преброил ги.

Петнайсет. Петнайсет хубави, новички, лъскави монети.

И били негови.

Намерил ги, захвърлени на земята.

И ги подритвал половин час.

Сам отворил кесията.

Нямало съмнение, че са негови…

Майка му най-сетне щяла да престане да работи, братята му щели да се учат отново и всички можели да ядат каквото си искат… всеки ден.

Изтичал до селото да направи някои покупки…

Върнал се вкъщи, натоварен с храна, с играчки за братчетата си, с топли одеяла и две хубави индийски рокли за майка си.

Станал истински празник… Всички били гладни и никой не попитал откъде е храната, докато не я изяли.

След вечерята Линг раздал подаръците и когато децата се уморили от игрите и отишли да спят, Зуми направила знак на Линг да седне до нея.

Той вече знаел какво иска майка му.

— Да не мислиш, че съм откраднал всичко това — рекъл Линг.

— Никой няма да ти го даде ей така… — отвърнала майка му.

— Не, никой не прави такива подаръци — съгласил се Линг. — Купих го. Аз го купих.

— А откъде взе пари, Линг?

И младежът разказал на майка си как намерил кесията с монетите…

— Линг, синко, но тези пари не са твои — рекла Зуми.

— Как да не са мои? — възразил Линг. — Аз ги намерих.

— Синко, щом ти си ги намерил, значи някой ги е изгубил. И който ги е изгубил, е истинският им собственик — отсъдила майката.

— Не — казал Линг. — Който ги е изгубил, ги е изгубил и който ги е намерил, ги е намерил. Аз ги намерих. И щом са ничии, значи са мои.

— Добре, сине — продължила майката. — Ако са ничии, са твои. Но ако са на някого, трябва да му ги върнеш…

— Не, майко.

— Да, Линг. Спомни си баща си и помисли какво би казал той.

Линг свел глава и кимнал с неохота.

— А какво да правя с парите, които похарчих? — попитал младежът.

— Колко монети похарчи?

— Две.

— Добре, ще видим как ще ги изплатим — рекла Зуми. — А сега върви в селото и попитай хората кой е изгубил кожена кесия. Започни да питаш оттам, където си я намерил.

Отново със сведена глава, Линг излязъл от дома си, оплаквайки участта си.

Като стигнал в селото, отишъл до оризището и запитал управителя дали някой не е изгубил нещо.

Управителят не знаел, но му казал, че ще провери.

След малко големият син на стареца и настоящ господар на оризището дошъл при него.

— Ти ли взе торбата ми с монетите? — запитал го той заплашително.

— Не, господине, намерих я на пътя — отвърнал Линг.

— Дай ми я веднага! — викнал му той.

Младежът извадил кесията от дрехите си и му я дал.

Мъжът я изпразнил в ръката си и започнал да брои…

Момчето веднага рекло:

— Ще видите, че липсват само две монети, господин Ченг. Ще събера парите и ще ви ги върна или ще работя безплатно, за да ги изплатя.

— Тринайсет! Тринайсет! — изръмжал онзи. — Къде са другите?

— Вече ви казах, господине — започнал младежът. — Не знаех, че кесията е ваша. Но ще ви върна парите…

— Крадец! — прекъснал го мъжът. — Крадец! Ще те науча да не посягаш на чуждото. — И излязъл на улицата, крещейки: — Ще те науча аз… Ще те науча…

Младежът си тръгнал. Не знаел кое надделява у него — ядът или отчаянието.

Като се прибрал вкъщи, разказал на Зуми какво се е случило и тя го утешила.

Обещала му, че ще говори с този човек и ще уреди въпроса.

Но въпреки това, на другия ден пристигнал съдебният пристав с призовка за Зуми и Линг за кражба на седемнайсет монети от една кесия.

Седемнайсет!

Пред съдията синът на богатия старец заявил под клетва, че от бюрото му изчезнала една кожена торба.