Мери Пътни - Розата и херцога

В този момент болният я повика немощно. Тя се обърна веднага й се приближи до леглото.

— Как се чувстваш?

Той сви рамене.

— Достатъчно добре.

С други думи, болеше го, но нямаше намерение да се оплаква. Как можеше да бъде толкова спокоен, толкова уравновесен? Беше го помислила за герой, когато спаси Брайън, но проявената тогава смелост бледнееше многократно пред сегашната.

Даде му безмълвно още две таблетки. След като ги преглътна, тя го целуна по челото.

— Искаш ли да пийнеш още яйце с топло мляко и мед? Или може би бульон?

— Яйце с мляко звучи добре.

Младата жена се обърна към каната, която готвачката беше приготвила преди около час и поставила в легенче с натрошен лед. Докато му пълнеше чашата, той промълви:

— Исках да ти кажа нещо.

Тя го погледна с усмивка на лицето, точно навреме, за да види как изведнъж цялото му тяло се стегна и той възкликна:

— Дяволите да го вземат!

Сгърчи се на леглото и затвори очи. Връхлетя го нов пристъп, доста силен. Стисна ръката му, а вътрешно се разяждаше, защото не можеше да му помогне с нищо.

Спазъмът премина бързо, тъй като дори болестта се нуждаеше от повече сили, отколкото имаше херцогът. След минути той застина, отново изгубил съзнание. Двете жени смениха безмълвно изцапаните завивки и чаршафи.

Когато приключиха с това и Розалинд започна да бърше лицето на Стивън с мокра кърпа, Катрин възкликна:

— Нека да извикаме един лекар, когото познавам.

Розалинд вдигна поглед.

— Знаеш, обещала съм му да не допускам подобно нещо.

— Иън Кинлок не е като другите лекари — отвърна лейди Майкъл. — Познавам го от армията. Той е блестящ, изключително квалифициран и като специалист по вътрешни болести, и като хирург, Спаси живота на Майкъл, когато другите хирурзи се бяха отказали да правят каквото и да е. Всъщност една от главните причини Майкъл да тръгне да търси брат си беше желанието му да го заведе при Иън.

Розалинд се поколеба, разкъсвана между даденото обещание и отчаяното желание да се вкопчи във всяка надежда, колкото и малка да бе тя. Усетила колебанието й, Катрин продължи:

— Нека поне го прегледа. Иън ще уважи желанието ти да не се увеличават страданията на Стивън. — Затвори очи и притисна китка към челото си. — Моля те, позволи ми да го повикам. Трябва да направим нещо.

Херцогинята въздъхна изтощено.

— Добре. Изпрати да го повикат.

Лейди Майкъл напусна стаята почти бежешком. Розалинд спря да бърше лицето на своя любим. Оправи завивките му и го целуна.

— Обичам те, Стивън — прошепна тя. — Винаги ще те обичам.

Той може би нямаше да я чуе. Но тя трябваше да изрече тези думи.

Хъбъл беше благодарен, че има какво да свърши, когато го изпратиха да намери Иън Кинлок. Бяха му необходими няколко часа, докато го открие и заведе в Ашбъртън Хаус. По това време Стивън вече дишаше по-леко. Розалинд стоеше до него и го държеше за ръката, вперила поглед в лицето му, сякаш чрез тази концентрация можеше да го задържи сред живите.

Вратата се отвори и Катрин скочи на крака.

— Иън, слава Богу, че дойде.

Херцогинята вдигна очи. Етърва й прегръщаше широкоплещестия мъж с непокорна бяла коса, който беше влязъл току-що в спалнята. Хвана го под ръка и го поведе към ложето на болния.

— Розалинд, представям ти моя приятел и чудодеец Иън Кинлок. Иън, херцогиня Ашбъртън.

— Ласкателствата няма да ти помогнат да стане чудо, Катрин — отвърна с отчетлив шотландски акцент новодошлият. — Това е приоритет единствено на Господ и той го прави доста пестеливо. — След това кимна на домакинята и остави лекарската си чанта край леглото. — Разкажете ми за заболяването на вашия съпруг, херцогиньо.

Лекарят се оказа по-млад, отколкото бе предположила в началото, на не повече от четирийсет години, въпреки белите си коси. Излъчваше интелигентност и невъзмутимо спокойствие. Радостна, че се бе съгласила да го извикат, младата жена отговори:

— Доколкото знам, болките са започнали в края на пролетта или началото на лятото. Той каза, че неговият лекар диагностицирал тумор на стомаха и черния дроб.

— Това е по-скоро описание, отколкото диагноза — изръмжа Кинлок. — Какви са симптомите?

Тя му отговаряше, доколкото можеше, изпълнена със съжаление, че не бе разпитвала по-подробно Стивън. В това време Катрин се оттегли. Кинлок започна прегледа. Опипа старателно корема на болния и измърмори:

— Туморът е или твърда маса, или подуване. Не усещам нито едното, нито другото, но определено се забелязва чувствителност.