Мери Пътни - Розата и херцога

Беше абсолютно прав. Макар да бе в полусъзнание, Стивън стенеше под ръцете на лекаря. Розалинд потрепваше заедно с него.

— Това означава ли, че не е толкова болен, колкото си мислим? — попита с надежда тя.

— Ашбъртън е в критично състояние, няма две мнения по въпроса. — Кинлок бръкна в чантата си и извади от нея игла. — Но трябва да призная, че съм дълбоко озадачен относно причината на неговото страдание.

Херцогинята прехапа долната си устна, когато Иън заби иглата насред дланта на съпруга й. Той почти не реагира, но Розалинд потрепери цялата.

Стивън не бе искал да страда от лекарска намеса. Но докато наблюдаваше безмълвно действията на медика, тя си спомни думите на съпруга си, че би опитал всичко, което му кажеше всеки знахар в Англия, ако имаше шанс да се излекува.

Какъвто и да е шанс, дори най-минимален, бе по-добре от нищо.

Измокрени до кости от леденостудения дъжд, Майкъл и Блакмър яздеха мълчаливо. До целта им оставаше съвсем малко. Вечерта беше мрачна, в съзвучие с настроението на Майкъл.

В погледа му блесна надежда, когато завиха по „Гровнър Скуеър“ и пред очите им се изправи Ашбъртън Хаус.

— Виж светлините в прозорците и сламата на улицата. Стивън е тук и, ако е рекъл Господ, Катрин — също.

Блакмър изправи гръб и застана нащрек.

— Моля се да е така. Вече започвах да мисля, че това издирване никога няма да свърши.

Усещането бе до болка познато и на Майкъл.

Конярят, който пое животните, потвърди, че херцогът и новата му съпруга били в Лондон от около две седмици, а лейди Майкъл пристигнала предишния ден. Гласът на слугата спадна до шепот, когато додаде, че господарят бил много болен. Не се очаквало да живее повече от един-два дена.

Майкъл си отключи сам; лицето му бе застинало в каменна маска. Стивън му беше дал този ключ, за да му помогне да се чувства наистина като част от семейство Кениън. С тази цел беше направил още много неща, И ето, че сега Стивън… Младият мъж пресече грубо мисълта. Без да се интересува дали спътникът му го следва, той прекоси забързано долния етаж към стълбището, водещо към покоите. Вдигна очи и видя съпругата си, седнала на една скамейка в коридора пред апартамента на брат му. Беше подпряла тъмнокосата си глава на стената; изражението й беше не по-малко съсипано от неговото собствено.

Повика я шепнешком. Катрин отвори очи, сякаш я бе стреснал насред дрямка. Лицето й светна като го видя.

— Майкъл!

Скочи на крака и хукна надолу по стълбите. Срещнаха се на междинната площадка, като се сблъскаха един в друг.

— Боже, Катрин, колко ми липсваше!

Стисна я в прегръдките си толкова силно, че стъпалата й се отделиха от пода. У дома. Най-после.

— И ти на мен.

Обви ръце около врата му и вдигна лице, без да усеща мокрите му, студени дрехи. Целувката й го накара да забрави почти напълно последните няколко влудяващи седмици.

Пусна я със съжаление и попита:

— Как е Стивън?

Младата жена въздъхна и опря чело в бузата му.

— Жив. Току-що дойде на себе си, но състоянието му е много тежко. Няма… няма да изкара още дълго.

Блакмър, който чакаше на дискретно разстояние, заизкачва стълбите.

— Заведете ме при него — рече припряно той. — Може би аз ще успея да направя нещо.

Погледът на бедния човек бе почти обезумял. Той явно се надяваше да направи някакво чудо.

— Десет минути няма да променят нищо. Искам да го видя първо аз, след като е в съзнание. Използвай времето, за да хапнеш и да се преоблечеш в сухи дрехи.

И Майкъл заизкачва последните стъпала, хванал за ръка своята съпруга.

— Но аз съм неговият лекар — заяви поривисто Блакмър. — Трябва да го видя незабавно.

Майкъл се обърна и отвърна с нетърпящ възражение тон:

— По-късно!

Катрин побърза да се намеси:

— При него в момента има лекар, доктор Блакмър, Иън Кинлок, наш приятел. — Младата жена набърчи чело. — Иън ми се стори озадачен, въпреки че не обясни защо. Двамата бихте могли да се посъветвате, докато Майкъл и Стивън се видят.

Блакмър отвори уста да се възпротиви, но я затвори без да издаде звук.

— Ще се преоблека и ще се кача след няколко минути — обяви най-сетне той, обърна се и заслиза.

Майкъл продължи нагоре, като се притисна към мекото тяло на своята съпруга.

— Радвам се, че си извикала Кинлок — прошепна той. — Аз самият възнамерявах да направя точно това. Ако някой е в състояние да помогне, това е Иън.

— Той каза, че не може да прави чудеса — побърза да го отрезви Катрин.