Мери Пътни - Дивачката

Доминик проследи деликатния й профил. Представи си чувствителното дете, което е трябвало да мине през ада и у дома да излекува раните си. Не бе трудно да се разбере защо не бе пожелала да замени удобната си свобода със съмнителните предимства на „нормалното“ съществуване. Собствената му сестра не веднъж се бе оплаквала от ограниченията в живота на една млада дама.

Но копнежът на Мериъл по страстта и близостта бяха променили всичко. Сега беше дошло времето и той да разкрие измамата.

— Слушаше ли, когато лорд Максуел за пръв път дойде в Уорфийлд и ти го представиха?

— Кайл Ренборн. Виконт Максуел. — Очите й блеснаха. — Мечтаният съпруг за всяка жена.

Сигурно някоя от дамите го бе казала. Доминик леко се усмихна. Чувстваше се разкъсван между лоялността към брат си и към Мериъл. Заради безразсъдството си вече бе завинаги свързан с нея, а Кайл никога нямаше да му го прости. Отпъди обаче надигналата се в гърдите му болка и рязко изрече на един дъх:

— Аз не съм лорд Максуел.

Мериъл го изгледа остро.

— Не си Ренборн?

— Аз съм Доминик Ренборн, а не Кайл. Аз съм братът близнак на лорд Максуел. — Намръщи се. — Не се гордея със себе си, Мериъл. Понеже ние си приличаме толкова много, че лесно можем да заблудим хора, които не ни познават отблизо, Кайл ме помоли да заема неговото място, защото имал някакъв неотложен ангажимент. Макар че аз не исках, той беше много… убедителен. Мислех си, че идването ми в Уорфийлд няма да доведе до никакви усложнения. Щях да остана малко, да ти позволя да свикнеш с мен или с някой, който прилича много на мен. После да си тръгна.

Улови погледа й и пламенно продължи:

— Не очаквах, че ще се влюбя в теб, но то се случи. Това променя всичко…

За негово облекчение, тя не се отдръпна ужасено. Но и не каза, че го обича, както тайно се бе надявал. Вместо това го изгледа със студен, преценяващ поглед.

— Значи така. Нищо чудно, че изглеждаше различен. По-опасен.

— Аз… опасен? — Беше искрено смаян. — Кайл може да бъде дяволски опасен, аз винаги съм бил с лек характер.

— Кайл е твърдо име — продължи тя, без да му обръща внимание. — Ръбато. Доминик ми харесва много повече.

— Добре. Надявам се, че харесваш Доминик достатъчно, за да се омъжиш за мен, защото аз напълно те компрометирах. — Улови ръката й. — Макар че не съм мечтаният съпруг за всяка жена, аз те обичам. Надявам се, че това е достатъчно.

Мериъл се отмести и седна. Придърпа единия край на сарито и се уви хлабаво с коприната. Обаче прозрачната материя по-скоро подчертаваше, отколкото прикриваше голотата й.

— Каква представа имаш за брака? Аз май не я споделям.

Младият мъж почувства, че се смразява. Трябваше да предположи, че проговарянето й няма да разреши всички проблеми.

— Само семейните двойки могат да се държат така, както ние си позволихме.

Веждите й недоверчиво се извиха.

— Никога досега ли не си се съвокуплявал?

— Имал съм и други жени, но нито една не е била като теб.

Мериъл присви очи.

— Толкова богата?

Доминик стисна челюсти. Изглежда се бе запасила с доста цинизъм от разговорите, на които е била само безмълвна слушателка.

— Наистина никоя не е била толкова богата — съгласи се Доминик, — но не твоето богатство ме привлича, Мериъл, Аз с радост бих се оженил за теб дори и да нямаше пени.

Тя наклони глава, а златните й обици закачливо звъннаха.

— Ти имаш богатство?

— Не — твърдо отвърна той. — Имам малък доход, но не и богатство.

— Значи брат ти, който е богат, иска да се ожени за мен заради парите ми, а ти, макар и беден, не.

В гласа й прозвуча неприкрито недоверие.

Той въздъхна.

— Това е въпрос, на който трябва да се отговори с доверие, не с доказателство, моя вълшебнице. Или ще ми повярваш, или не.

Младата жена сви устни.

— А какво знам аз за мъжете? Как мога да преценя?

— Вслушай се в сърцето си — тихо отвърна Доминик.

— Моето сърце ми казва, че промяната стана твърде бързо. — Циничната нотка изчезна от гласа й. — За една жена бракът означава да довериш тялото си и всичко, което притежаваш, в ръцете на един мъж. Когато рисувах mehndi на Джена Еймс, тя ми разказа какво се е случило с нея. Защо тогава трябва да рискувам, когато не ми се налага да го правя?

Защо наистина, ако не го обича и не му вярва. Доминик с усилие потисна негодуванието си от пренебрежението, с което тя се бе отнесла към думите му за любов и преданост. Изправи се и си навлече панталоните и ризата. Тамянът в мангала бе изгорял, но ароматният дим все още се стелеше из стаята, затова дръпна пердетата и отвори капаците. Наведе се през прозореца и напълни дробовете си с чистия влажен въздух.