Мери Пътни - Дивачката

— Не е възможно, моя вълшебнице. Посещението ми тук трябва да свърши с брак. Обществото ще бъде ужасено, ако решим да живеем заедно, без да сме свързани в свещен съюз. Твоите настойници никога няма да го позволят, дори и аз да се примиря с ролята на съблазнител на едно невинно момиче, което със сигурност не съм готов да направя. Ако не искаш да се омъжиш за мен, ще трябва да си тръгна.

Тя вирна брадичка.

— Аз съм господарката на Уорфийлд, кой би се осмелил да ме съди?

Това бяха сенките на нейните предшественици. Историческите книги и старите дневници, които изпълваха лавиците, очевидно бяха повлияли на мисленето й.

— Ние сме длъжни да живеем в този свят, Мериъл. Ако беше вдовица на средна възраст, можеше да ме назначиш да речем… за управител и тогава бихме могли да живеем заедно, ако сме дискретни. Но ти си млада и красива, а всички смятат, че разсъдъкът ти е помрачен, което още повече усложнява нещата.

— Това не е вярно!

— Може би не е, но сега ще си платиш за всички години, през които си правила това, което ти се харесва, и си оставила всички да си мислят, че си луда — откровено й заяви той. — Макар че вече говориш, ще е нужно време твоето семейство да те възприеме като напълно нормална и интелигентна жена, способна сама да взима решения.

Мериъл пристегна сарито около тялото си.

— Аз ще говоря само с теб.

Едва не простена от раздразнение. Как бе възможно едновременно да е толкова умна и толкова сляпа?

— Не можеш да се преструваш, че нищо не се е случило. Ако е необходимо, аз ще кажа на дамите, че можеш да говориш не по-зле от тях.

— Те няма да повярват, освен ако не ме чуят със собствените си уши.

Доминик сподави една ругатня. Знаеше, че е права. Ако заявеше, че тя говори с него, но не го докажеше, дамите щяха да си помислят, че и неговият разсъдък се е помрачил.

— А какво ще стане, ако си забременяла? Твърде възможно е, а бременността не е нещо, което може да се пренебрегне. Ако родиш дете, без да си омъжена, обществото ще ни отхвърли заради неморалното ни поведение. Би ли искала това да се случи?

Мериъл ахна и сложи ръка на корема си, сякаш тази възможност въобще не й бе минавала през ума. За един ужасен миг той си представи как тя решава да се омъжи за Кайл и ражда неговия син като наследник на Рексъм. Това със сигурност би било отмъщение срещу несправедливостта на съдбата.

Мериъл отново обви коленете си с ръце и започна да се люлее като малко дете. Прокле се, че я бе разстроил така. А още повече, че бе позволил да се стигне до тук. Опиумът нямаше да го замае, ако бе проявил достатъчно здрав разум да стои далеч от нея.

Отдръпна се от прозореца, коленичи и успокоително я потупа по голата ръка.

— Съжалявам, че те разстроих, моя вълшебнице. Ако не си бременна — а най-вероятно не си, — животът ти няма да се промени. Аз ще си замина и ти много скоро ще ме забравиш. — С болезнена яснота обаче осъзна, че той никога няма да я забрави.

— Не! — Рязко вдигна глава и се втренчи в него. — Не можеш ли да станеш мой управител? Ще бъда не по-малко дискретна от всяка възрастна вдовица.

Идеята бе опасно изкусителна. Да бъде с Мериъл, без да си навлече възмущението на семейството или на обществото… Не! Това бе абсолютно невъзможно!

— Не е достатъчно, Мериъл. Аз искам да държим главите си гордо изправени и пред Бог, и пред обществото, а не да се крием в сенките като някои прелюбодейци.

— Няма значение какво ще си мислят другите! — пламенно възкликна младата жена.

— Мнението на другите винаги има значение, освен ако не живееш съвсем сама в някоя пещера. — Улови погледа й, изпълнен с желание да я убеди. — Изборът е твой, Мериъл. Можеш да откажеш да се омъжиш и да запазиш свободата си. Или да се омъжиш за мен. — Преглътна тежко. — Или за Кайл. Или за който и да е друг мъж. Но аз няма да бъда твоят незаконен любовник.

Тя затвори очи, сякаш по този начин щеше да прогони думите му. Със сплетените коси и високите скули в този миг изобщо не приличаше на дете. Беше жена. Уморена жена.

— Не искам да си отиваш — прошепна Мериъл. — аз… се нуждая от време, за да свикна с толкова промени. Ще ми го дадеш ли?

— Имаме малко време, докато брат ми се завърне пътуването си. — Разтвори ръце и тя се отпусна в прегръдките му. — Може би още две седмици. Дотогава ще знаеш дали си забременяла.

Мериъл въздъхна и сложи глава на гърдите му. Изпълнен с безкрайна нежност, Доминик отметна една копринена къдрица от челото й. Тя беше като пеперуда, току-що измъкнала се от пашкула, безкрайно уязвима, решена да оцелее в непознатия нов свят. Възхищаваше се на смелостта й.