Мери Пътни - Дивачката

Докато му наливаше чаша коняк, Доминик се зачуди какво ли пие обикновено сестра му. Тя все още бе ученичка, когато той напусна Дорнлей. Някога обичаше лимонада. Не си спомняше да е имала предпочитания към друга напитка. Реши да й налее чаша шери.

Баща му вече бе потънал в любезен разговор с госпожа Маркс и взе чашата си, без да го погледне. Но Лусия се намръщи, когато й подаде нейната.

— Шери?!

Вдигна глава. Очите й бавно се разшириха и чашата едва не се изплъзна от ръката й. Зрението на сестра му бе отлично и Доминик знаеше, че няма молитва, която може да му помогне да я измами. Тя щеше да го разпознае още щом пристигнаха, ако не очакваше да види Кайл.

Бързо се обърна с гръб, така че да го вижда само тя, И докосна устните си с пръст. Погледът му настойчиво я умоляваше да не го издава. Лусия отпи голяма глътка от шерито и се вгледа в баща си.

— Слава Богу, че е твърде суетен, за да носи очила промърмори Доминик. — Кълна ти се, че имам солидна причина за това.

Лусия го изгледа намръщено.

— Дано наистина да имаш.

— По-късно ще ти обясня — обеща той и побърза да се отдалечи, благодарен, че не го издаде. Поне не още.

Въздъхна с облекчение, когато баща му и сестра му се оттеглиха в стаите си. За тази вечер беше в безопасност, но утре? Зрението на Рексъм може и да не беше добро, ала той не беше глупак. Налагаше се да разговаря по теми, близки на Кайл и графа, иначе щяха да го разобличат и небето да се срути над главата му.

Беше доста трудно да се наслаждава на вечерята, докато си изброяваше наум хората, които щяха да се възмутят, след като узнаят истината. Всъщност не можа да се сети за някой, който не би се възмутил.

Мериъл изчезна веднага след вечеря. Доминик също се извини и се оттегли рано, което бе любезен жест от негова страна, защото така двете дами можеха свободно да обсъждат ненадейното посещение на граф Рексъм.

Лакеят го съпроводи до стаята на сестра му. Доминик почука, надявайки се, че е заспала, но нямаше този късмет.

— Влез! — извика тя.

Младият мъж отвори вратата и пристъпи вътре. Облечена в широк син пеньоар, Лусия седеше пред тоалетната масичка, а камериерката разресваше косата й. Обърна се и измери брат си с гневен поглед.

— Джейн, можеш да си вървиш.

Изчака вратата да се затвори зад гърба на момичето и попита:

— Какво, по дяволите, става тук, Доминик?

Той прекоси стаята и застана до нея.

— Ще ти обясня, но първо няма ли да прегърнеш своя блуден брат?

— Разбира се! — Лицето й се озари от усмивка, тя се изправи и го прегърна. — Много време мина, откакто не си ги идвал у дома, Дом. Но що за ужасна шега е това! През цялата вечер умирах от притеснение какво ще стане с теб, ако те разкрият. — Лусия се отдръпна и смръщи вежди. — Имаш основателна причина, нали?

— Е, защо ли не съм изненадан, че аз съм единственият виновник за всичко? — саркастично отбеляза Доминик и се отпусна върху леглото с балдахин. — Всъщност е много просто. Кайл имал някакъв неотложен ангажимент — естествено, той не благоволи да ми обясни какво толкова го е обвързало — и ме помоли да се появя тук вместо него.

— Кайл е поискал помощ и ти си се съгласил… — невярващо повтори Лусия и се отпусна отново на стола. — А твърдиш, че всичко е много просто! Та вие от години почти не си приказвате!

— Което още веднъж доказва колко важно е това за него. — Доминик се поколеба за миг, чудейки се каква част от истината да й каже. Реши, че ако смята да я моли за помощ, заслужава да узнае всичко, затова продължи: — Не знам точно какво прави той, но предполагам, че е извън страната. И че възнамерява да отсъства няколко седмици.

Лусия започна да увива дългата си коса.

— А ти защо се съгласи? Нима смяташ, че е много забавно да мамиш две мили стари дами и едно болно момиче?

— Лусия! — Скочи от леглото и закрачи из стаята. Реши, че малката му сестричка е станала прекалено цинична. Но, разбира се, тя вече няколко години се движеше из лондонското общество. Само по себе си това бе достатъчно, за да я лиши много бързо от всякаква невинност. — Повярвай ми, тази измама никак не ми харесва. Направих го по две причини. Първо, Кайл предложи да ми отстъпи наследствените права върху Брадшо Манър, ако се справя успешно.

Очите на Лусия се разшириха.

— Господи, той явно наистина се е нуждаел от помощ, Разбирам защо ти е било трудно да му откажеш. — Наклони глава. — А втората причина?

Брат й се поколеба.

— Той изглеждаше толкова… толкова отчаян. Сякаш щеше да се прекърши, ако не се съглася.